Автор: IDA
Дата: 13-03-18 18:21
"... разкажи за бойкота на университетски преподаватели в същата Германия само заради по-различните им имена, разкажи какво се случи с учените от този кръг, които по една или друга причина не можаха да напуснат Германия, дали не излетяха като дим от комините на крематориумите, можеш ли да сравниш съдбата на тези хора със съдбата на съвременните български учени?
Mmjm,
За пореден път доказваш, че не умееш да спориш, защото просто не мислиш с главата си. В една друга тема сравняваше сайтовете за безплатна фотография с безплатните кухни за бездомни и социално слаби. Сега съдиш за отношението на германското общество към неговите учени и преподаватели по събития, които са се случили по времето на нацизма, когато тези хора са били преследвани от нацистите само заради политическите си възгледи, етническата си принадлежност или просто затова, че са били инакомислещи. Що за нелеп аргумент е това? И защо, вместо да си служиш с клишета, извадени от контекста на спора, когато ти се случи да посетиш Германия или някоя друга европейска страна, не попиташ хората, какво мислят за своите интелектуалци? Защо не влезеш в някой университет и не попиташ студентите, какво мислят за своите учени и преподаватели?
И понеже спомена съдбата на съвременните български учени, ще ти кажа, че това, което им се случи през последните години и продължава да им се случва и сега, не се различава много от случилото се в нацистка Германия през 30-те години на миналия век. Вече писах за масовите уволнения на най-добрите и опитни учители от елитните софийски училища, под предлог, че били с комунистическо мислене. Това се случи и в училището с интензивно преподаване на английски език, където учеше голямата ми дъщеря през 90-те. Опитите на възмутени родители, сред които бях и аз, да протестираме, се оказаха пълно фиаско. На мястото на уволнените, синята директорка назначи някакви мацки, студентки от Факултета по английска филология на СУ, които по време на час по английски пращаха децата да им купуват сандвичи и кола, а в края на годината се оказа, че единственото, което научиха за цяла година, бяха 17 английски думи. Подобно нещо се случи и в БАН. Елитни български учени, представяли България десетилетия наред по целия свят, просто бяха принудени да си стегнат багажа и заедно със семействата си да се отправят към Терминал 2. Скоро ги последваха и много млади учени, които бяха работили под тяхно ръководство. Сега в страни като Швеция и Швейцария има цели общности от български учени, които някога са работили заедно в институтите на БАН.
Оставям на теб, в контекста на гореизказаното, да прецениш, каква е разликата между това, което става сега и случилото се преди близо 90 години в нацистка Германия. Може би единствената съществена разлика е тази, че сега няма концлагери и крематориуми.
Накрая, ще ти дам и един много смешен, но достатъчно показателен пример от моя личен опит в този форум, в който участвам от 2005-та г. В продължение на цели 2 години, бившият му собственик Жоро, ме беше блокирал от писане в темите, защото си позволявах да пиша неща, които бяха в разрез с "коректното" говорене и по-точно със собствените му болшевишки разбирания за демокрация и свобода на словото. Тук той се изявяваше като велик демократ и радетел за свободата на личността, както и на европейските и евроатлантически ценности. Жалка, дори "гротескна" картинка в началото на 21-ви век, нали, при положение че, самият той, според собствените му думи, е завършил марксистко ленинска философия по живково време? Това е обяснението, защо винаги съм ненавиждал болшевиките, независимо дали наричат себе си комунисти, фашисти, нацисти, либерали или демократи. Защото всичките те, независимо от идеологиите, които изповядват, винаги се ръководят от един и същ болшевишки принцип - тоталната власт над хората и тоталния контрол над тяхното съзнание в името на идеи и обществени процеси, обслужващи единствено интересите на една шепа техни господари.
Приключвам участието си в тази тема с надеждата, че пишещите в нея, ще ползват по-често главите си, а по-малко смартфоните си и то не само за фотография, но и за всичко случващо се около нас.
|
|