Автор: SaS
Дата: 31-01-18 16:00
Пускам я тази тема, защото касае авторските и креативните индустрии.
От много време тече подготовка, но вече наближава крайния срок за приемане на директивата. От моя гледна точка има доста неща, които ако се приемат в този вид ще "ударят" интернета във вида, в който го познаваме и ще го върнат в каменната ера. Да, индустрията (авторската) има нужда от защита, но по-скоро от прилагане на правилата и законите, а не от трупане на нови. Също така са важни и контролните органи, които трябва да взимат решенията.
Тази директива касае дори резултатите от търсенето в гугъл. Някои издатели претендират, че когато гугъл показва тяхни текстове трябва да им плаща, защото така той изкарва пари. Същото е и с резултатите от image search-а. Това тръгна от агрегаторите на новини и се простря до такива крайности.
Дори споделянето в социални мрежи и показване на метаданни и снимка може да бъде ограничено от тази директива.
Ще цитирам няколко текста надолу от едно писмо, за да не ги преразказвам подробно.
Какво се случва
Европейският съюз в момента реформира правилата за авторското право. Един от основните проблеми е, че имаме един интернет и единен пазар, но 28 различни национални законодателства в сферата на интелектуалната собственост. Обновените правила ще определят какво може да се споделя в интернет и кои услуги ще могат да се доставят при какви условия.
Може би най-притеснителното предложение в законодателния пакет е изискването всички интернет сайтове, работещи със съдържание, качено от потребителите им, да инсталират автоматични системи за мониторинг и предварително триене на всяка информация (текст, снимки, илюстрации, музика и т.н.), която би нарушила чужди авторски права.
Идеята
е разписана в чл.13 на проекто-директивата относно авторското право в цифровия единен пазар и предвижда организациите за колективно управление на права да организират и контролират създаването на филтри, които да не допускат авторско съдържание да бъде публикувано онлайн.
Директивата също така предвижда всички онлайн платформи с потребителско съдържание да сключват задължителни договори с правоносителите и да носят директна отговорност за законността на хостваното от тях потребителсто съдържание.
Проекто-разпоредбата е насочена към платформи, хостващи музика и аудиовизуално съдържание, в частност YouTube, но на практика засегне всякакви платформи, работещи със съдържание, генерирано от ползвателите, като Уикипедия, GitHub, Flickr, интернет форуми, платформи за онлайн търговия и т.н.
Нещо повече, формулировката на Комисията е толкова обща, че практика се отнася за всички доставчици на интернет услуги (не само UGC платформи, но и хостинг компании, доставчици на облачни услуги и т.н.) Новите задължения на практика могат да принудят всякакви интернет компании да контролират и да прилагат широкомащабна “частна цензура” върху съдържанието, което обслужват, за да избегнат риск от директна отговорност за такова съдържание. Това би имало унищожителен ефект върху свободата на изразяване и иновациите.
Освен проблемите, които такива системи биха създали за гражданските права и функционирането на пазара, има и няколко по-специфични технически притеснения:
* Системите за автоматично разпознаване и триене често са скъпи което би затруднило малките проекти и би дало предимство на големите.
* Технологията не е надеждна - тя не разпознава кога защитено съдържание се ползва правомерно – под т.нар. законови изключения и ограничения на авторското право, при които чуждо съдържание може да се ползва правомерно, напр. при критика, коментар, използване с образователни цели, както и чрез договорни инструменти, като напр. свободни лицензи
Същите технологии се използват от редица държави, напр. с цел цензура. Веднъж съществуваща, би имало риск от злоупотреба с инфраструктурата.
Реформата и България
За да се приеме ново законодателство в Европейския съюз, предложението, направено от Европейската комисия, трябва да бъде одобрено от Европейския парламент и Съвета на ЕС. По време на българското Председателство, започващо на 1 януари 2018 г., ще бъде финализирана позицията на Съвета. Това означава, че Българското правителство ще “държи химикалката”, докато се пише последната версия, и единствено може да предлага компромиси за гласуване.
Двете институции, след като оформят позициите си, ще преговорят окончателната версия на Директивата под егидата на Комисията, където отговорен Комисар е Мария Габриел (ЕНП). България в момента е ключова страна в трите институции на ЕС предопределящи правилата за интернет платформите за следващото десетилетие.
Под наратива за защита на правата на авторите на практика се планира въвеждането на пряка отговорност на доставчиците на интернет услуги за съдържанието, което минава през тях. Заплахата за основни права и принципи на гражданското общество и свободния интернет, като право на изразяване, право на достъп до информация, мрежова неутралност и т.н., е огромна.
P.S. Целта на тази тема е да разгледа различни гледни точки, на автори, издатели, ползватели. Нямам за цел да залитаме към политика и обществен строй.
Благодаря.
|
|