Автор: nyamago
Дата: 24-11-17 14:29
Та, Бони - казваш - рецептата за кристално ясни снимки е питащият новак да си купи А99-2 и да снима на пълно отворена бленда?
Примерът е зашеметяващ, разбира се - но нека сме по-практични спрямо казуса. Моите 5 ст'инки (без ДДС):
- Главните причини за неяснота са фокус и движение. Ако задълбаем в тези две неща,
- Недостатъчният фокус може да се дължи на неточност (фокусиране в грешен обект или план, вместо желания) или на недостатъчна дълбочина на рязко изобразеното пространство (на нов български - ДоФ)*
- Движението, причиняващо размазване може да е на обекта или на апарата, като последното често се случва и когато не се движим (пътуваме) а апаратът само вибрира или трепва при снимката.
Веднъж наясно с тези причини: кое може да се избегне с настройки и кое - с начин на снимане?
1. Неточен фокус: приемам, че говорим за дигитални апарати и за автофокус (начинаещите днес рядко започват с ръчен). Желателно е да се прочете упътването на апарата и да се изгледа някой урок онлайн за правилен избор на автофокусни режими и точки, и за работата с последните. Добре е и да даваме достатъчно време на автофокуса да се установи - прибързаното щракане е честа причина за лош фокус, освен дето причинява и моментно мръдване на апарата (виж по-долу).
2. Дълбочина на фокуса: главната настройка, от която зависи е диафрагмата ('блендата') - отворена (1.8 до 2.8) = плитък фокус, затворена (5.6 до 11) = по-дълбок. По тази причина примерът на Бони не е идеален за начинаещи, защото такова пълно отворено снимане изисква скъпи системи и много опит как да се работи с тях.
За начало простичко правило е, премерената за добра експонация диафрагма да притворим с една или две стъпки (един-два 'стопа', на чист български). Това, за да не удължим ненужно времето на експонация (което ще размаже движението), неизбежно изисква по-висока чувствитрелност ('ИСО'). Нищо страшно! В по-ранните дигитални апарати се плашехме от високо 'ИСО' като дявол от тамян заради шума. Днешната техника е далеч по-безшумна и една-две стъпки 'ИСО' не се отразяват забележимо, а дори малко шум е за предпочитане пред снимка без фокус.
*2.а. Дифракция - ще стане малко сложно за начинаещи, но има и причини да не затваряме прекалено, защото оптически явления при диафрагмени числа над 11 започват да влошават рязкостта на изображението.
3. Движение на обекта: тук помагат по-високи скорости на затвора (къси експонации). Освен с настройка (на скоростта), помага и начинът на снимане: линейно и предсказуемо движещи се обекти (напр. превозни средства) снимаме с панорамно следене ('паниране', на български). Движим апарата/обектива така, че обектът да остане сравнително неподвижен спрямо рамката на кадъра. Правим това плавно и по възможност с тялото си, вместо само на ръцете и апарата.
Още една настройка, която помага е споменатият по-горе режим на автофокус. Т.нар. 'следящ' автофокус непрекъснато порменя фокуса според изместването на обекта - буквално го 'следи'.
4. Движение на апарата - ако апаратът 'пътува' с нас (примерно намираме се в превозно средство), важи всичко както при подвижен обект по-горе.
По-опасно е неконтролираното късо движение на самия апарат в момента на снимката: причина за огромен брой разочароващи кадри!
- Държане или поставяне на апарата: ако снимаме от ръка - колко стабилно държим и местим системата, ако е подпрян или монтиран на нещо - колко стабилно е 'нещото'. Има безброй уроци онлайн как правилно и по-стабилно да се държи апарата при снимане: задължително е да се запознаем с тези правила (и да не забравяме да ги следваме!).
Когато и където е възможно, за 'кристално ясни' снимки много помага снимането от статив. Той е добре да е солиден и стабилно поставен на терена, леки и евтини стативи често реагират на околни въздействия (сътресения на пода и почвата от стъпки и превозни средства, дори на вятър). Лош статив може да даде по-лоши резултати отколкото снимане от ръка. Не се жалят средства при избор на статив (нито килограми за разнасянето му, защото солидните стативи тежат повечко).
- Вибрация или импулсно трепване в момента на снимката: много честа причина за 'неяснота' е прибързаното, рязко и силно натискане на спусъка - което води до изместване на целия апарат точно в мига на експонацията. Убиец на снимки! Също както при огнестрелните оръжия, учим младите фотографи да натискат плавно, без да предизвикват сътресения. Колкото и вълнуващ да е моментът, колкото и да бързаме да го 'хванем' - не забравяме да натискаме плавно!
При снимане от статив, колкото и да е стабилен - ако натискаме спусъка с пръст, също можем да развалим снимката. Затова се препоръчва да се работи с дистанционен спусък (кабелен или безжичен), което елиминира такова мръдване при щракването. Ако липсва дистанционно управление, лесно решение е закъснителният режим (повечето апарати имат 'таймер' за 2 или 10 секунди), при което в самия момент на снимката няма човешка намеса.
За тези неща помага и вградената стабилизация - най-често в обективите, а в по-напредналите камери - и с местене на матрицата в тялото. Изучаване на потребителското ръководство на апарата и четене из Интернет са много желателни за правилен избор на система и на настройки.
= = = = =
Има още много, много неща за по-ясни снимки, но да не пишем тук книги. За начало горните би трябвало да дадат резултат?
На слука!
(П.с. Докато съм писал тоя ферман, някой сигурно ме е изпреварил и вече е казал поне някои от нещата. Повторението е майка на знанието
Публикацията е редактирана (24-11-17 14:59)
|
|