Рекламирайте тук Затвори
Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.
Платени обяви
        
 Теми - forum: Фотография
 първа  назад  1  2  3     всички  напред  последна
 Свобода на панорамата
Автор: boreto   
Дата:   15-06-17 18:11

Може да ви интересува:

Свобода на панорамата – възможно ли е да нарушаваме чужди авторски права, снимайки на обществени места


Отговори на това съобщение
 Re: Свобода на панорамата
Автор: Jk.freeman   
Дата:   15-06-17 18:40

Може и да е така, предвид, че извадките са от ЗАПСП и ЗКН, но да не забравяме, че живеем в Булгария. Държава в която няма закон и конституция, а само проституция.

А тая директива 2001/29/EO дори не сметнах за нужно да си губя времето да я чета, представям си и тя ква простотия е.

Имайте предвид, че темата ще се плъзне по много тънък лед, намесвайки разни законодателства и политики, и съответно се сещате каква ще и бъде съдбата, затова да размишлявайте пестеливо и в нисък тон[smilie18] [smilie18] [smilie18] [smilie18]

Отговори на това съобщение
 Re: Свобода на панорамата
Автор: lamerko   
Дата:   15-06-17 19:07

Точно за тази цел обществено достъпните сгради, скуптури, паметници и т.н. трябва да бъдат с обществен статут - никой да не може да си присвоява авторството, но да не важат повечето защити в законите за авторски права при възпроизвеждане. А тези, които са станали национални или местни символи - да нямат протекция и за комерсиална цел.

Отговори на това съобщение
 Re: Свобода на панорамата
Автор: asahi   
Дата:   15-06-17 22:36

"Автор: Jk.freeman
Дата: 15-06-17 18:40

Може и да е така, предвид, че извадките са от ЗАПСП и ЗКН, но да не забравяме, че живеем в Булгария. Държава в която няма закон и конституция, а само проституция. "

Като те осъдят по закона, в който не вярваш, ще повярваш.

Отговори на това съобщение
 Re: Свобода на панорамата
Автор: Jk.freeman   
Дата:   15-06-17 22:47

Може да си прав, иска ми се да си прав, дано да си прав.

Отговори на това съобщение
 Re: Свобода на панорамата
Автор: asahi   
Дата:   16-06-17 14:35

Има труден и лесен начин да разбереш това.

Отговори на това съобщение
 Re: Свобода на панорамата
Автор: Антивик   
Дата:   17-06-17 11:29

Ай стига бе...с тези закони и авторски права, нема се учудя утре някой архитект ревне да му се плаща за това, че ходим по улици де са проектирани от него или па, да му се плаща, че се диша въздуха в някой парк проектиран от него. За построеното и проекта му на времето му е платено/и до колкото съм чувал плащанията хич не са малки/, значи той си е взел неговото.
Ако някоя скулптура или пластика е купена от колекционер кой може да му забрани да си я снима, да я рисува, да я излага тя вече си е негова собственост. Па за тези построените в градовете де са общодостъпни всите ние редовно им плащаме данъци, а и се отпускат средства за поддръжка де па са от наши данъци.
Кат искат да не се снимат да ги маркират със съответните знаци или па да ги пакетират с брезент, че да не се виждат от никъде.

Отговори на това съобщение
 Re: Свобода на панорамата
Автор: funcy   
Дата:   30-09-17 10:01

Темата предмет на настоящата статия е дискусионна от години в Европа, тъй като Директива 2001/29/EC създаде възможност(но не и задължение) за страните-членки на ЕС да провокират евентуален дебат за свобода на панорамата, който юридически да бъде отразен в националните закони за авторското право. Някои държави като Англия(раздел 62 на британския Закон за авторските права, дизайните и патентите) и Германия(чл. 59 на германския Закон за авторските права) са създали подобна норма в своето авторскоправно законодателство, но при различни условия. В Англия свободата на панорамата е позволена само с некомерсиална цел, а в Германия и с комерсиална цел.

Въпреки споменатата директива, виждането на повечето европейски законодателства, възприето в тяхната доктрина и практиката е, че пейзажните фотографии, заснети в градска среда не са обект на авторското право, като те застъпват тази теза константно и непротиворечиво. Интересен факт е обстоятелството, че въпросният юридически и теоретичен стабилитет се наблюдава в тези авторскоправни законодателства като италианското, френското и гръцкото, които като част от континенталната европейска система, регулират повече от 90% от културното наследство на нашия континент от векове. Това становище се подкрепя и от европейската съдебна практика(включително и в Англия), като причините за това се коренят най-вече в историческото развитие на авторското право и неговата вътрешноприсъща логика, която е отразена в институтите му. Един от коментираните институти е този на “свободното използване без заплащане на възнаграждение” в определени хипотези, касаещи в случая фотографските произведения. Опитите на “професионалните” фотографските среди(особено изявен в тази насока е немският фотограф Нико Тринкхаус) да предизвикат дебат в Европейската комисия чрез конкретни лобистки кръгове(имам предвид евродепутатката Джулия Реда от нем. Julia Reda) и да променят споменатата практика, като наложат така желаното от тях понятие “свобода на панорамата”, говори за две неща – ниска правна култура в областта на авторското право и опит да се комерсиализират обекти на авторското право, които са или са били чужда интелектуална собственост.

Както бе отбелязано вече, самата Директива 2001/29/EO съдържа единствено възможност, а не задължение за държавите членки да транспонират в местното си авторскоправно законодателство норми за свобода на панорамните градски снимки. Ето защо в чл. 5 „Изключения и ограничения“, т. 3 от „Инфосоц“ Директивата прави следното важно уточнение:

„Държавите-членки могат да предвидят изключения или ограничения по отношение на правата, предвидени в членове 2 и 3, в следните случаи: … използване на произведения на архитектурата или скулптурата, създадени с цел да бъдат поставени постоянно на обществени места“.

Предвид казаното, настоящата статия има за цел да развенчае погрешните схващания за “свободата” на панорамните градски снимки в българската авторскоправна действителност, които в основата си крият предимно недобросъвестни и користни цели на конкретни фотографи, чието отношение към изкуството като цяло е трудно да се определи като артистично, а по-скоро като комерсиално – подход, който няма нищо общо с идеята за авторското право в неговата пълнота, а и в детайл. Ето защо.

1.Първата грешка, която допускат поддръжниците на тезата за “свобода на панорамните снимки” в градска среда е, че те всъщност в повечето случаи снимат чужди произведения на изкуството и архитектурата, които са изложени публично, но са самостоятелни признати обекти на авторското право. Странно е да снимаш “Сикстинската капела”, двореца на “Доджите”, Айфеловата кула, Давид и т.н и да претендираш, че си създал авторска фотография, при факта, че определено не си Леонардо, Микеланджело или Айфел. По мое мнение това няма как да е вярно, тъй като художественият ефект на фотографията в случая идва най-вече от изобразеното в нея чуждо авторско произведение, за чието използване е нужно съгласието на неговия автор. Тук майсторството на фотографа е на втори план, защото каквито и да е технически или артистични похвати той да е използвал при обработката на снимката, ъгъла, кадрирането и светлината при заснемането, то остава верен един обективен факт – фотографът не е автор на заснетия обект, т.е красотата в снимката идва от другаде, а не от уменията на фотографа! Тук на първо място бих искал да се спра на непротиворечивия факт, че ако фотографът снима сграда, авторът(архитектът) на чиято е жив, то би трябвало да поиска разрешението на този архитект, за да снима сградата най-вече, ако това касае комерсиално използване постфактум на снимката, защото логиката на Закона за авторското право и сродните му права(ЗАПСП) е, че за всяко използване се дължи възнаграждение( аргумент от чл.19 ЗАПСП). Същото се отнася и за произведенията на изящното изкуство, разположени или представляващи траен синтез в градската среда.

Съгласието на първоначалния автор не би следвало да е дадено, само когато говорим за така нареченото “деривативно произведение”( в ЗАПСП се използва терминът “преработка”) или фотографско произведение, което произхожда от оригинала. По мое мнение, стриктно погледнато няма как едно фотографско произведение да произхожда от оригинала на сграда или от оригинала на статуя, тъй като те не са произведения от един и същи род, чисто физически, а и юридически. От една музикална тема можеш да направиш интерпретация в друга аранжирана музикална тема, от няколко фотографии можеш да направиш фотоколаж или филм(но не можеш да направиш статуя и обратно). Тогава би била налице хипотезата на чл.9 във връзка с чл.18, ал.2, т.8 от ЗАПСП. Преработката (в законовия смисъл) на една статуя( бе даден пример с Давид на Микеланджело) или на Айфеловата кула в авторска фотография, която да касае хипотезата на преработка според мен е невъзможно, тъй като каквото и да направи фотографът със светлината, ракурсите, обработката на снимката и т.н, на фотографията винаги ще е изобразена статуята или архитектурния обект, т.е налице е т.нар “контактно копиране”, а не интерпретиране на образа на обекта(както това се случва в изобразителното изкуство). Тук няма да настъпи и трансформация на едно авторско произведение от един вид, в едно качествено ново произведение от друг вид, като второто да е базирано на първото произведение(по-надолу в изложението ще обясня защо).

Вярно е и нещо друго. При преработките(включително и тези на фотографии[1]) както в европейската, така и в англосаксонската система е определящо понятието добросъвестност при употребата(от англ. “fair use”). Тук би трябвало да се изследва доколко вторият автор преработвайки оригиналното произведение се е постарал да създаде качествено ново произведение, което като артистични качества да се различава значително от първото, но да не накърнява авторските права на първоначалния автор. Ето защо във Франция и Италия подобно виждане за “свобода на пейзажната градска фотография” или за интерпретации на тази тема от типа “преработка”, са изключени законодателно или са разрешени само в хипотезата на некомерсиално използване[2], за да няма “смели” опити в обратната посока. Не случайно във всички водещи музеи в Европа(очевидно те са най-вече в Италия и Франция), а и по в света, снимането на експонати е забранено, особен пример в тази насока е пълната рестрикция за снимане в “Сикстинската капела”, Лувъра и не само. Това е така, за да може да се предотврати практиката фотографи като г-н Тринкхаус да правят “авторски фотографии” в такива архитектурни обекти или по отношение на обекти на изкуството, разположени на някой площад, спрямо които след това да претендират “авторски възнаграждения”. Абсурдно е да се твърди в описания контекст, че с една фотография, която си обработил със специална светлина, със специални програми, която си заснел под специален ъгъл и т.н, си направил преработка на оригиналното произведение на Микеланджело, от което е възникнало ново “авторско фотографско произведение”, спрямо което можеш да претендираш авторско възнаграждение. Приемането на такова меко казано извратено схващане в практиката би направило всички кописти легални автори на “преработки” на картините на Пикасо, Ван Гог, очевидно Микеланджело и всички световни класици в областта на изящните изкуства. Казаното със знак на равенство важи за произведенията на архитектурата, като артистични, пластични форми, обекти на авторското право в градската среда. Тезата, че един фотограф “преработва” Импайър стейт билдинг или операта в Сидни в свое авторско произведение на градската пейзажна фотография според мен е неприемлива и по други съображения.

2.Втората грешка която допускат поддръжниците на тезата за “свобода на панорамните снимки” в градска среда е, че коментират превратно българското законодателство, уреждащо авторските права и културните ценности – т.е ЗАПСП и Закона за културното наследство(ЗКН). Коректно е да се отбележи в споменатия контекст, че в специалния Закон за авторското право и сродните му права съществува императивна норма, която закрепя правилото, че без съгласието на носителя на авторското право(включително в случаите, в които авторът е починал и са изминали 70 години от смъртта му) и без заплащане на възнаграждение е допустимо използването на произведения, постоянно изложени на улици, площади и други обществени места, без механично контактно копиране, както и излъчването им по безжичен път или предаването им чрез кабел или друго техническо средство, ако това се извършва с информационна или друга нетърговска цел. Какво в сочения контекст подробно ни казва нормата на чл.24, ал.1, т.7 от ЗАПСП, опровергавайки тезата “свободна панорама” на снимките?

Произведенията на градския синтез(архитектурните) и тези на изящните изкуства, които са изложени постоянно в градската среда могат да бъдат използвани без съгласието на автора им, но само ако това става без механично контактно копиране(фотографията е точно такъв способ), за информационни или нетърговски цели. Казаното означава, че ако снимаш статуята на Давид, определено я копираш контактно, чрез механичен способ от 21 век. Ако фотографът снима статуята на Альоша за информационни цели, то той не дължи възнаграждение на първоначалния автор, тъй като информира аудиторията за това произведение на изкуството. Снимайки сграда, произведение на архитектурата или такова на изящните изкуства, постоянно изложено на улици, площади и други обществени места и претендирайки възнаграждение, “мнимият автор” не само че не създава “ново авторско произведение”, но очевидно извършва и престъпление против интелетуалната собственост. Защо?

Очевидно на първо място нормата на чл.24, ал.1, т.7 от ЗАПСП забранява произведенията, изложени на публични места да бъдат механично контактно копирани – т.е фотографирани с комерсиална цел. Тази забрана е транспонирана и в Закона за културното наследство(ЗКН) – по-точно в нормите на чл.175 и 177. Първата спомената хипотеза предвижда, че репликата е новосъздадена вещ, която възпроизвежда визуално характеристиките на културната ценност, но задължително се различава от нея по размер най-малко с една десета. Репликата задължително се маркира със знак, обозначаващ я като реплика, което очевидно не се случва при “авторските пейзажни фотографии” в градска среда. Репликата може да се изработва само за представителни и образователни цели(чл.175, ал.3 ЗКН). Ето че отново комерсиалната употреба тук е изключена, както и в ЗАПСП. Хипотезата на чл.177 ЗКН достига още по-далеч. В тази норма, законодателят е закрепил императивното си виждане, че копия, реплики и предмети с търговско предназначение могат да се изработват само след съгласие от собственика на културната ценност(произведение на изящното изкуство или архитектурата), а на музейни културни ценности - от директора на съответния музей. Отношенията със собственика, съответно с музея, следва да се уреждат с възмезден договор(чл.177, ал.1 от ЗКН). Анализът на теорията “свобода на панорамата” е тотално развенчана след този сравнителен анализ на два български закона, които логически кореспондират помежду си с презумпцията да защитят българското(и световното) изкуство от “автори”, които снимат чужди произведения, изложени публично, с идеята да “създават авторски панорамни фотографии” с комерсиална цел – което е нормативно е забранено!

Поради всичко казано е важно да се подчертае, че при фотографиране на архитектурни произведения и такива на изящното изкуство, експонирани публично, не възниква ново или оригинерно авторско произведение на пейзажната фотография. Логиката на този извод отново идва от нормата на чл.24, ал.1, т.7 от ЗАПСП, която визира свободно използване на авторски произведения, но без контактно копиране и без комерсиална цел. Контактното копиране не може да доведе до ново произведение, тъй като се извърша без съгласието на автора, което го прави противозаконно. Което и да е копиране на произведение, обект на авторски права по чл.3, е забранено от ЗАПСП и представлява авторскоправно нарушение, като тезата, че на базата на подобно деяние може да се създаде “ново фотографско авторско произведение” е абсурдна на това основание. Самият Закон за авторското право и сродните права потвърждава това становище в §1а ал.1 от преходните и заключителните си разпоредби. Визираната норма закрепя правилото, че не могат да се придобиват, да се отчуждават и да се държат с търговска цел трайни материални носители(в случая ROW файлове и/или фотографски ленти), съдържащи закриляни от закона обекти, които са възпроизведени в нарушение на закона. В този ред на мисли ЗАПСП пояснява още в ал.2 от коментирания текст, че трайните материални носители по ал. 1 се отнемат в полза на държавата с акт на административнонаказващия орган(Министерството на културата) или съда и се предават за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи. Унищожаване на предмета на нарушението по чл. 97, ал. 1, т. 8 и 9 от ЗАПСП е и неговото заличаване от електронния носител(карта на фотоапарата), на който е бил възпроизведен.

Претендирането на авторско възнаграждение за “произведение на панорамната градска фотография”, при факта, че тя е “създадена” при незаконно копиране на чуждо произведение, с уговорката, че това може да стане без съгласието на автора само с некомерсиални цели, е другият правен абсурд, който се опитват да наложат поддръжниците на мотива “свобода на панорамата”. Тук може би е мястото да се спомене, че в момента немският гражданин Нико Тринкхаус е завел няколко авторскоправни дела срещу български туристически фирми, с твърдението, че те използват негови “авторски панорамни снимки”, заснети в градска среда и изобразяващи известни паметници на архитектурата и изящното изкуство в различни градове в Европа. Стана ясно, че тази необоснована претенция в българската авторскоправна реалност би следвало да има за резултат прекратяване на визираните дела поради недопустимост на иска. Това не само не се случва, но и по въпросните висящи дела се цитират ценови тарифи на немските фотографи, които според г-н Тринкхаус трябва да действат на територията на България. Допускането на подобни фриволни съдебни авторскоправни процеси, лишени от каквото и да е правно основание изначално, както и претендирането на възмездност(изключена законодателно априори) по отношение на “произведения на панорамната градска фотография”, би довело в бъдеще до множество порочни “бизнес” практики на фотографската гилдия по отношение на различни физически и юридически лица. Надявам се българският съд о време да се запознае детайлно с коментираната проблематика и да пресече занапред всеки подобен опит за създаване на крайно погрешна назионална съдебна практика по темата.

Тази ми надежда е инспирирана и от обстоятелството, че контактното копиране(фотографиране) на чужди авторски произведения, изложени публично, без съгласието на автора и с комерсиална цел, в условията на пряк умисъл осъществяват от субетивна и обективна страна престъпния състав на деянието по чл.172а от НК. Моето становище относно реалната угроза за носене на наказателна отговорност от “авторите на портретна фотография в градска среда” се споделя и от българската съдебна практика по наказателни дела, касаещи интелектуална собственост. Интересен пример в тази насока е ч.н.д №703/2014 на Районен съд гр.Янбол.

Цитираният казус[3] касае наказателно производство за използване на фотографско изображение на архитектурен паметник, представляващ скулптурата “Дияна с куче” за изработката на лого, използвано в агитационни материали на партията “Коалиция за Ямбол”. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че наследодателят на жалбоподателите е автор на скулптурна композиция „Диана с куче“, която представлява защитен обект на авторското право. От заключението на изслушаната авторскоправна експертиза се установява, че поставеното лого в горен ляв ъгъл на плакатите на “Коалиция за Ямбол“ представляващо щрихована рисунка и фотоснимката на „Диана“ пред Ловен дом Ямбол, са две различни произведения на изкуството, но пресъздаващи един и същи обект на авторското право - скулптурната група „Диана с куче“ – т.е, възпроизведено е копие на скулптурата, станала символ на град Янбол през 1981г. В този смисъл съдът е установил, че е налице „преработка на произведение“ по смисъла на чл. 18 ал.2 т.8 ЗАПСП. По този начин и до колкото не е получено съгласие от носителя на авторското право е извършено неправомерно използване на защитен обект на авторското право, като деянието се явява съставомерно по чл. 172а НК. Използването е осъществено с търговска цел – създаването на лого и отпечатването му на предизборни плакати, поради което и не намира приложение изключението на чл. 24 ал.1 т.7 ЗАПСП, допускащ свободно използване на обекти на авторското право, изложени публично.

Казаното сочи обоснованият извод, че законодателните “интерпретации” на понятието “свобода на панорамата” може да афектира правната сфера на различни лица(автор на на произведение, изложено публично, фотограф, ползвател на фотографията и т.н), в коренно противоположни хипотези от гледна точка на защита на техния правния интерес или неговата рестрикция. Надявам се настоящата статия е дала яснота за юридическите последици, които доктринално биха възникнали във връзка с коментираната тема, а ако изложеното е послужило и за ориентир по правилното прилагане на чл.24, ал.1, т.7 от ЗАПСП, то направеният анализ би имал и важно практическо значение.



Автор: адвокат Атанас Костов



[1] Виж дело №1CL 70031 и решение от 28 ноември 2011 на Лондонския патентен съд, касаещо пейзажни фотографии, използвани в рекламата.

[2] Така Кодекса за интелектуална собственост на Франция чл.L122-2 (от фр. Code de la propriété intellectuelle. Chapitre II : Droits patrimoniaux)

[3] Виж Определение №278/25.06.2014г. по ч.н.д №703/2014 на Районен съд гр.Ямбол.

Източник www.iusauthor.com



Публикацията е редактирана (30-09-17 10:11)

Отговори на това съобщение
 Re: Свобода на панорамата
Автор: ksuhorukov   
Дата:   30-09-17 10:25

Адвокат Костов до един момент имаше много смислени материали по темата за авторското право. Тук обаче здраво, ама много здраво е омазал нещата.

Отговори на това съобщение
 Re: Свобода на панорамата
Автор: funcy   
Дата:   30-09-17 21:56

"Омазал" в смисъл ...? Коментиран е законът...къде е "омазването"? Дайте аргументи за градската панорама...какво "създава фотографът"? Наистина ...няма как да снимаш Давид на Микеланджело или Айфеловата кула и да си мислиш...че ти си авторът на нещо си....Защо не снимаш дървета или павета, или тротоари!? Защо точно Давид!? Нали той не е важен!? Ако аз копирам снимка на фотографа Х и си направя фотоколаж със снимки от фотофорума на конкретен автор, аз автор ли съм на нещо ново? За да знам.....че много ме сърби да си правя такива колажчета с най-добрите снимки и след това да ги продавам! Ще си направя и сайт като Нико Тринкхаус и само някой да ги е пипнал "моите" колажи...веднага го почвам в съда!

Отговори на това съобщение
 Re: Свобода на панорамата
Автор: the-rookie   
Дата:   30-09-17 23:30

В първата си част на коментара автора допуска че има "контактно копиране".Ако сте наясно с линейната перспектива ще знаете че това е метод за изобразяване.В реалноста тя не съществува тоест размерите на сградите не намалят в далечина,успоредните линий(напр.релси) не се събират! От тук следва че няма,а няма и как да има "контактно копиране" ,на лице е фотографска интерпретация ,а от тук следва че непознаването на същноста на фотографията от законотворци и юристи действително водят до "омазване" за нас обикновените правни субекти!


Отговори на това съобщение
 Re: Свобода на панорамата
Автор: Антивик   
Дата:   01-10-17 08:14

"... тъй като каквото и да направи фотографът със светлината, ракурсите, обработката на снимката и т.н, на фотографията винаги ще е изобразена статуята или архитектурния обект, т.е налице е т.нар “контактно копиране”, а не интерпретиране на образа на обекта(както това се случва в изобразителното изкуство). Тук няма да настъпи и трансформация на едно авторско произведение от един вид, в едно качествено ново произведение от друг вид, като второто да е базирано на първото произведение(по-надолу в изложението ще обясня защо)...."
Много интересно гледище относно фотографското творчество[smilie11].
След като това е просто копиране на определен обект произведен, създаден от друг, защо ли тогава се гледа, като изкуство това де го прави Криско??? И той вземе чужди, вече готови обекти и ги опакова. Или па да вземем това де някой му викат изкуство, вземе някой един кенеф или писоар, шибне му подпис или надпис и те ти изкуство. Ми то и писоара, и кенефа са направени от някой друг....


Отговори на това съобщение
 Re: Свобода на панорамата
Автор: funcy   
Дата:   01-10-17 08:32

Значи, да разбирам, че като почна да използвам вашите снимки в моите колажи и да ги продавам, сте ОК! Супер, поръчвам си сайта за автоските ми колажи със снимки от фотофорума! Много добре ще ми се получат. Ще гледам да използвам само пейзажните градски снимки...и без това са без авторски права! Някакви оплаквания? Надявам се, че тъй като КОПИРАНЕТО на чуждо произведение и използването му в друго("мое") за КОМЕРСИАЛНИ ЦЕЛИ не ви пречи, няма да получавам разни несъстоятелни имейли и искови молби:))))))) Сега разбирам логиката - когато един фотограф снима чуждо произведение, това не е копиране и в това действие няма "нищо ненормално"(въпреки че законът го определя като престъпление....надявам се да можете да четете и да сте разбрали какво е 172а от НК),защото фотографът е "артист" - той създава нещо "ново и красиво"! Когато обаче някой използва по същия начин снимка на фотограф, т.е я КОПИРА, с цел да я използва КОМЕРСИАЛНО във фотоколаж например - това вече задължително е престъпление, защото авторският труд на фотографите е неприкосновен!



Публикацията е редактирана (01-10-17 08:53)

Отговори на това съобщение
 Re: Свобода на панорамата
Автор: Pavlov   
Дата:   01-10-17 09:06

Автор: funcy
Дата: 01-10-17 08:32
Значи, да разбирам, че като почна да използвам вашите снимки в моите колажи и да ги продавам, сте ОК! Супер, поръчвам си сайта за автоските ми колажи със снимки от фотофорума! Много добре ще ми се получат.

Аз нямам нищо против (за снимките в профила ми), действай. Едва ли ще изкараш толкова, че да си платиш хостинга [smilie5] . Защото то не се иска само да откраднеш и миксираш. Трябва и малко усещане за красота и естетика. Пък като гледам снимките в твоя профил - тъжна работа ...

Отговори на това съобщение
 Re: Свобода на панорамата
Автор: Антивик   
Дата:   01-10-17 09:55

И мен кат прост любител не ми дреме, даже ще ми е кеф, че някой е забелязал и е харесал нещо мое. Значи не съм щракал напразно и съм направил нещо де се аресва на хората.[smilie3] [beer]

Отговори на това съобщение
 Re: Свобода на панорамата
Автор: dtangelov   
Дата:   01-10-17 10:50

Странно ми е, че не се прави разлика между изкуство и комерсиализъм.
Изкуството е вътрешна потребност и няма нищо общо с авторски права, лобистки закони и т.н.т., там признанието е достатъчно.
Комерсиализма вече е алчност за пари, колкото може повече и от каквото може повече, от там са и всички глупости за авторски права и подобни макар, че за проекта на сградата за картината, склуптурата или там каквото още, автора е получил уговореното възнаграждение.
По тая логика за природни пейзажи трябва да платим авторски права и на създателя, ами на мъртвите от столетия творци? ами на неизвестните? кво правим с техните авторски права?
Аман от лобистки закони и директиви!


Отговори на това съобщение
 Re: Свобода на панорамата
Автор: Антивик   
Дата:   01-10-17 11:10

dtangelov написа:

> Странно ми е, че не се прави
> разлика между изкуство и
> комерсиализъм.
> Изкуството е вътрешна потребност
> и няма нищо общо с авторски права,
> лобистки закони и т.н.т., ...........

[smilie24][cool]

Отговори на това съобщение
 Re: Свобода на панорамата
Автор: ksuhorukov   
Дата:   01-10-17 11:10

Имам чувството, че адв. Костов умишлено коментира по този начин, търсейки някаква провокация и повод за дебати. Не мога да допусна, че в действителност не е наясно с тези неща.

Че механично контактно копиране няма, то е ясно и за деветокласник, който чат-пат се е появявал в часовете по физика, но има и много погрешно разбиране за правата на авторите на сгради. Разбира се, това погрешно разбиране умишлено се насажда (в България дори е закъсняло), защото едни хора решиха, че от своя труд могат да се хранят цял живот на гърба на обществото. Логиката е проста - когато си архитект и ти възложат проект за сграда, ти си автор на проекта. Законът те пази и никой не може да изкопира 1:1 твоя проект и да го предложи на същия или друг клиент. Обаче когато тази сграда се реализира на терен и стане част от градската среда, архитектът си остава автор на проекта, не на сградата. Защото бая народ има заслуги за материализирането й, а не съм чул някой кофражист да има претенциите за съавторство. И законът отново пази архитекта единствено в рамките на този проект. Сградата е нечия собственост, обикновено не на архитекта, и какво ще прави собственикът с нея си е изцяло негов проблем. Сградата се намира на публично място, ако не желае други да му я гледат и снимат, а си я облече в черно, ако обаче от администрацията му издадат разрешение за това, което просто няма как да стане. Да не отклонявам много темата, но масово се правят опити за злоупотреба по линия на авторството при реконструкция и надстрояване на сгради. Само първоначалните автори можели да проектират... да, ама не и се радвам, че съвсем на скоро у нас имаме пример как този рекет просто няма да се случи. Като си автор с много големи претенции - събарям сградата и си започвам наново. И съвсем скоро едни господа ще зяпат и няма да повярват какво им се случва като алчни автори на авторско произведение. До кота нула...

Ако приемем подобна теза за вярна, че авторът на едно произведение, на което не е собственик може да претендира за възнаграждение, пичове... ние трябва да се заравяме докато е време. Всеки един автомобил е дело на дизайнер, всеки един електроуред е дело на дизайнер, който е вкарал мисъл и труд за начина, по който ще изглежда. Защо делим авторите на сгради от другите автори? Излиза, че аз не мога да се снимам с телефона си в ръка, щото дизайнът му разбира се е под закрила. Утре някой лесовъд ще излезе и ще каже, че и гората не е естествена и той има пръст в цялата работа... и ще иска пари. На това аз му казвам брутална злоупотреба с правото, защото когато тези норми са създадени, законодателят никога не е предвиждал, че ще се интерпретират по този начин и не е искал да защитава такива права. Най-малкото, защото са абсурдни.

Дебатите за свободата на панорамата бяха предизвикани именно заради подобни опити за интерпретация на правото. Съвсем скоро в Европейския парламент ще бъдат разглеждани доста съществени изменения в защитата на авторските права, които освен че ще дадат дължимата защита на авторите, ще дадат адекватна свобода на потребителите за времето, в което живеем и технологиите, с които разполагаме.

Аз също съм автор, също правя снимки, но много добре знам до къде е границата на авторските ми права и че не мога да спра разпространението на едно изображение, когато то се харесва и споделя от хората. Това е естествен процес и понякога се чудя, ако през средновековието имаше авторско право и най-вече адвокати с подобни разбирания, сигурно още нямаше да сме стигнали до изобретяване на електричеството. За грубото погазване на авторското право на Паисий Хилендарски няма да отварям дума... ясно е, че втори такъв няма да има, защото... авторското право, нали... Всичко е за пари, то е ясно.

По отношение на 172 НК... хайде да не се плашим излишно. Едно че горният казус няма нищо общо с фотографията, а с използването на авторско произведение скулптура в логото на някаква партия и второ дайте да видим колко такива присъди са влезли в сила, касаещи действителни случаи за злоупотреба със снимки. Да видим... черно на бяло, колко души са лежали по затворите. Просто е нелепо...

Отговори на това съобщение
 Re: Свобода на панорамата
Автор: asahi   
Дата:   01-10-17 11:15

За каква логика пишеш след като в поста ти няма логика? Комерсът бил алчност [smilie10]

Антивик, какво пак е опаковал Криско?

Отговори на това съобщение
 Re: Свобода на панорамата
Автор: Антивик   
Дата:   01-10-17 11:54

А-а не казвам, че пак е опаковал нещо, дадох го кат пример за ползване на обекти и обявяването им за изкуство без да е копиране.
Виж идеята подхвърлена от ksuhorukov, че строител или кофражист може да претендира за авторски права и да вади дивиденти ми харесва[smilie3]. Аз на младини имам участие в построяването на 2-3 възлови пътя към града ми, та ако ме направят/ а да не е автор/ съавтор поне и ми дават по някой кинт от ползващите го, хич нема да ми е зле, ма никой не ми дава да им шибна по 1 бариера и да ръгна някой да събира такси...
https://photo-forum.net/joro/emoticons/original/310.gif

Отговори на това съобщение
 Re: Свобода на панорамата
Автор: asahi   
Дата:   01-10-17 15:26

Криско Бийтс (Кристиан Талев) го бъркаш с Кристо (Христо Явашев)

Отговори на това съобщение
 Re: Свобода на панорамата
Автор: Антивик   
Дата:   01-10-17 16:48

[smilie2] Грешка на езика/и бързането/ съжалявам.

Отговори на това съобщение
 Re: Свобода на панорамата
Автор: e-mil   
Дата:   01-10-17 17:23

Би било добре първо да научите:
- каква са разликите между автор, съавтор и изпълнител;
- как се наричат правата на изпълнителите (не са авторски);
- защо строителите не са и не могат да бъдат споменати в закона за авторско право;
... и чак тогава да говорите за кофражисти.
Първо си изяснете концепциите, а после градете хипотези по детайлите!


Автор: ksuhorukov
Дата: 01-10-17 11:10
"... когато си архитект и ти възложат проект за сграда, ти си автор на проекта.... Обаче когато тази сграда се реализира на терен и стане част от градската среда, архитектът си остава автор на проекта, не на сградата."


Законът твърди друго. В текстовете му за архитектурата има някои недомлъвки и противоречия, но конкретно за авторството върху сграда построена по оригиналния проект е ясен.


Отговори на това съобщение
 Re: Свобода на панорамата
Автор: ksuhorukov   
Дата:   01-10-17 18:11

Знам добре какво твърди законът. Същият е отчайващо неадекватен на времето, в което живеем. Сигурно това е и една от причините за авторско право у нас да се говори с лека усмивка ;).

Отговори на това съобщение
 Re: Свобода на панорамата
Автор: Imaginarium   
Дата:   01-10-17 21:09

Много жалко, че ksuhorukov е единствения който казва нещо смислено в тази тема...

Отговори на това съобщение
 първа  назад  1  2  3     всички  напред  последна

За да пишете мнения трябва да влезете с потребителското си име.
Влезте от тук »