Автор: e-mil
Дата: 26-05-17 11:22
Автор: imitev
Дата: 26-05-17 10:30
Когато работиш с рекламна агенция условията са различни, защото двете страни сте партньори в услугата, която предоставяте на клиента. Т.е. стоите от едната страна на барикадата.
Ако не вярвате, че фотографът ще избере най-доброто за вас - защо въобще го ангажирате?
Ако клиентите искат и могат да обработват сами RAW - за какво им е фотографа? Да натиска копчето ли? Не можете ли сами да натиснете копчето?
Типично грешно схващане, че фотографите непременно са добри графични дизайнери, както и че графичните дизайнери непременно имат техниката и уменията да снимат добре. И типичното забравяне, че финалната продукция не е на фотографа, а на клиента (продуцента, агенцията) и т.н.
Два примера от моята практика.
В единия наемаме Набис да снима актьори за шапка на телевизионно предаване. Грийнбокс, наше осветление (без осветител), наш реквизит, наш гримьор, наш художник костюми... От Набис се иска да носи фотоапарат, да подреди осветление и да знае как се снимат хора в статично положение и в движение. Разбираме се да снима в JPEG, щото RAW от нейния Никон е огромен и в случая е безсмислено.
Защо ни е фотограф? Защото нашата служебна техника са любителски DSLR-и и са предназначени за други цели. А и ние работим видео, не поддържаме щатни фотографи. Фотографите ни не са професионалисти и по съвместителство се занимават с други неща.
Ние сме крайни клиенти като производители и нашият клиент - телевизията също е краен клиент. Ние сме такива, защото по договор ние извършваме творческата работа и клиентът не ни се меси. Той присъства на фотосесията за сведение.
Ние казваме на актьорите какво искаме да правят. Набис като майстор дава предложения и внася технически поправки, ако е нужно.
В края получаваме всички 900 снимки от фотосесията. Те са предназначени за изработка на шапка. Набис откъде ще знае какво ще има зад актьорите, че да избере най-добрите пози?
В другия случай наемаме Никсъна и Пламена с тяхното студио за снимки на актьори за театрален плакат и друга печатна реклама. Само че този път с тяхно осветление. Останалото пак е наше: костюми, реквизит и изисквания. Продукцията е само наша.
Защо ни е фотограф? Защото нямаме толкова голямо студио + предните прични, които вече изброих.
Никсъна настройва осветлението спрямо това дали се снима един човек или голяма група. Пламена снима, показва, продуцентът гледа и казва: "Това добре, но дай да разменим тия двамата." Или: "Дай да ги сместим по-близо един до друг!" Пламена също дава предложения - кой къде да застане, как да бъде разположен реквизитът и т.н. С някои от предложенията сме съгласни, с други - не.
От фотосесията искаме само няколко обработени снимки. И избираме точно кои. Пламена ги обработва. Ние решаваме да сменим цвета на няколко от дрехите на актьорите. Пламена ги сменя. Предлага леко променена обща тоналност. Ние го приемаме. Внасяме още една поправка. Пламена я прави.
Тя не може сама да подбере и да обработи най-добрите снимки, защото нито знае какво ще пише на плаката, нито колко текст ще има, нито в какъв цвят ще бъде. И най-вече - това не е нейна продукция. Не е мислила по нея, не я е раждала, няма тя да я продава. Творческото и мислене може да се развихри само в рамките на нашата екипна работа. Защото фотографът при такива фотосесии не е водач, а временен член на екипа.
Нито с Набис, нито с Никсъна и Пламена сме имали проблеми в комуникацията. Ако някой "велик" майстор иска да има крайната дума, нека сам да си снима изкуството и да си го продава. Няма творчески екип, който да е съгласен да работи с такъв фотограф.
|
|