Автор: e-mil
Дата: 02-11-16 10:26
Щом си поканен е добре да отидеш.
Ако в поканата не е отбелязано препоръчително облекло, можеш да носиш и дънки. Не като подарък, а върху себе си. За подарък вземи дребен сувенир или вино, но в краен случай и то ако тя е приятел. Ако не сте близки по-добре цветя. При всяко положение подаръците на изложба винаги изглеждат странно.
Но това ти е по-малкият проблем. По-големият е какво ще правиш в залата.
Вероятно някой ще представи художничката, а после и тя ще каже няколко думи. Когато свърши ръкопляскай по-силно от другите, за да запомни, че си бил там!
Вероятно ще има някаква почерпка. Преди официалната част гледай да си застанал до някоя маса. Докато художничката говори огледай добре кетъринга и си избери какво ще вземеш! След като свърши първо си налей избраното питие, а ако има и хапки веднага си напълни чинията. Вкусните неща ще свършат най-бързо.
Не говори със силен глас; не плюй по пода; ако си пушач първо се огледай къде пушат другите! Не пали вътре, освен ако "домакинята" не е сложила пепелници! Не гаси фаса в чинията с остатъците от хапките!
Ако имаш стомашни проблеми и те налегнат газове първо се присламчи до някоя по-големичка група! След няколко секунди смръщи лице и започни да се оглеждаш! Така няма да се разбере кой го е направил.
Предварително се запознай с творбите, които ще бъдат изложени. Или поне с жанра и техниката на рисуване. После разгледай в Интернет кое какво представлява и научи няколко термина! Гледай да не бъркаш близки по звучение думи! Например ако разглеждаш акварел, не е добре да казваш: "Плътният цвят на акрила подчертава експресивния вътрешен свят на обекта". Но пък ако е акрил спокойно можеш да кажеш: "Отлична яркост в комбинация с малко тегло на картината. Опаковайте ми два броя!".
Винаги коментирай картините, а не рамките! Най-вероятно рамките не ги е правила тя и е некоректно да получава комплимент за чужда работа.
Ако тя случайно те пита за мнение, но не се сещаш какво да кажеш, само кимай дълбокомислено докато оглеждаш картината. После, ако е в по-пастелни или мрачни тонове бавно кажи: "Хм-м... това ми напомня за отчуждението при Сартр". Ако е по-светла и ярка пък кажи: "Хм-м... това ми напомня за личната свобода при Сартр".
Спокойно! Всички са чували за Сартр, но почти никой не го е чел.
Ако събеседникът все пак настоява да кажеш повече, измисли нещо от сорта: "Мен повече ме привличат портретите и онази всеобхватна вселена, която може да се долови у всеки от нас. Аз самият съм фотограф. Виждали ли сте мои творби?" Това последното го кажи с тон от типа: "Не може да не си виждал снимките ми бе, загубеняк! Те са навсякъде." Това ще го накара да се почувства неудобно. А после продължи: "Но всъщност работя и в други жанрове. И сватби снимам, и фирмени събития, ето визитката ми! Разбира се, графикът ми е почти пълен, но за Вас ще измислим нещо."
Въобще старай се да преместиш на разговора към тема, в която ще се чувстваш по-свободно. Номерът е да уцелиш момента за отнемане на инициативата.
По принцип е добре да владееш изрази като: "Дистопичното пространство търпи експресивността на хетеронормативния дискурс, но дидактичната конструкция на съвремието е повече в синхрон с лаканианската некохерентна система." Това обаче е висш пилотаж и овладяването му изисква ходене на повече изложби.
Но като цяло няма страшно. Ако стане напечено винаги можеш да се изнижеш с думите: "Много се извинявам, но съм поканен на още една изложба (или премиера на книга)." В днешно време куцо и сакато пише, рисува, и снима, така че изложби, и премиери колкото щеш поне в София.
Можеш да кажеш и: "Ще тръгвам за да не изпусна Вип Брадър", но тогава половината зала ще отговори: "И аз тръгвам.", а това ще накара художничката да се ядосва за недоизядения кетъринг.
|
|