Автор: nomadsl
Дата: 29-09-16 14:44
Един съвет, ако позволите.
Ориентирайте се към автор, който ще ви направи единична фотография, а не безсмислена серия. Майсторството е да успее да ви изрази в едно изображение.
Избягвайте всякакви измишльотини, като куфари, птичи клетки, стиропорни облачета и прочие аксесоар на ниво хрумка.
ПС.
Един мой текст от преди години от Фейсбук:
ФОТОСЕСИЯТА
Навярно ви се е случвало да правите фотографски портрет. Предавате го, клиентът /най-често клиентката/ възкликва: Чудесен е! След което вдига учудващо поглед: А къде са другите снимки? Какви други снимки - отвръщате вие. Ами нали ме снимахте много пъти...
Една нерядка ситуация. Обяснението, че другите снимки са версии, дубли, вариянти и изследвания, в които вие сте се опитвали да намерите синтетичен образ на излъчване, характер, светлинен рисунък, поза, прецизно взаимоотношение с перспективата или фона, тонален нюанс, артистично внушение или най-вече балансът между тези неща - не се приема с радост. Техническото естество дори не коментираме. Клиентката си иска всички снимки, тоест количеството, защото едно изображение, като резултат от многочасова работа и се вижда несериозно. Аргумент в нейна полза може би е психологическата нагласа от масово тиражирана предства, свързана с един сравнително отскоро появил се жаргон - т. нар. фотосесия. Тази дума иде да замени едновременно и резултата и процеса на фотографската дейност, като единичен инфалирал продукт с едно много по-обемното и количествено доминантно понятие. Фотосесията обещава повече. Фотосесията дава повече - и като време, и като брой снимки в тестето и основно, като престиж за фотографа и фотографирания. Тя е количествен фоерверк и дълга заря в сравнение с единичния пукот на фотографията. Тя е обемът на несъстоялия се избор. Тя е още много неща. Тя е мантра.
Защо е така? Обикновено протагонистът на горевизираната ситуация не се замисля, когато си купува книга от книжарницата, че в нея не присъстват десетките вариации на сюжетни линии, бушували в главата на автора. Нито могат да се намерят вариантите на характерови описания, различни версии на диалози или разнообразие от финали.
Някакси и при филмите е същото. Няма ги дублите. Понякога цели заснети епизоди отпадат. Изчезват и сцени от трудоемки театрални репетици в крайната версия на премиерата. По някакъв начин и там авторът успява да намери “себе си” и да представи решение, плод на може би тежък и мъчителен избор. И не твърдя, че този избор е обеднил произведението, а че по-скоро е съумял да концентрира множествеността от послания в единствено синтетично тяло. Но важната дума е избор.
По някое време си мислех, че безпроблемното приемане на липса на количествена множественост /дубли и варианти/ в книгите и филмите е резултат освен на традицията и на това, че те са времеви изкуства. Тоест разпростирайки се в пространството на четенето и гледането те имат възможност да представят образ в развитие. Образ, който се променя. И тази промяна е вследсвие на идеята на някакъв разказ и носи обема на някакво послание. Но във фотосесията най-често няма никакъв разказ, нито тя носи послание. Има поредица от изображения, нито едно от които не носи синтетичния баланс или идея за развитие. Има заемаща различни пози телесност.
Да, фотографията не е времево изкуство. Тя е пространствено такова. Това означава, че това, което времевите изкуства разполагат във времето, тя трябва да го разположи в пространството. Но в едно или в множество пространства?
Една бегла разходка из произволен музей или галерия обаче ни убеждава, че добрите художници /ако приемем, че там са събрани такива/ съумяват да изразят себе си и посланието на своите образи в едно платно. Няма поредица от дубли. Или поне дублите не напускат ателието. Дали непълноценността на единичната фотография спрямо фотосесията иде от там, че за неразбиращия и незадълбочен ум “простата снимка” е прост и лесен резултат от натискане на едно копче. И затова фотосесията е длъжна да оправдае себе си, като компенсира количествено. Струва ми се, че това е само част от истината. Другата част /според мен/ е заровена другаде. В музиката, например /която е времево изкуство/, съществува феноменът на разнообразната, многолика игра с един музикален мотив. Този мотив се преобразява през гами, хармонии и тоналности, възкръсва, като Феникс от ритми, акорди и симетрии и отново и отново се появява променен, но сигурно разпознаваем. Има една особеност обаче. Цялото построение е изтъкано от невероятна прецизност и баланс. Голямото е изградено от малкото и в малкото се изявява голямото.
Във фотосесията такова нещо обаче няма. Фотосесията представя поредица от несъвършенства. Може да се каже, че тя е несъстоялия се синтез на тези несъвършенства в едно единствено съвършенство. Но и това не е съвсем точно. В архитектурната фотография и изобщо във фотографията, която има за цел да представи не себе си, а друг предпоставен обект има разнообразие на изображения. Примерно тази сграда изглежда отпред така. Така е отзад. Така встрани. Не е точно разказ, а представяне на нещо тримерно със средствата на двумерността и поради това, необходимо тази двумерност е разпростряна във времето. Тук май сме по-близо до фотосесията. Човешкото тяло /а може би и дух, кой знае/ е тримерно. Освен това при фотосесията еговата субстанция или субектност не се носи от художествеността на фотографията, а от представяния модел. Изображението във фотосесията е снимка на някой. Не анализ или послание, а двумерен визуален разказ за нечия тримерност.
И още две стотинки за психологическия аргумент. Определено, това което се бунтува срещу единичноста във фотографията и тегне към фотосесията е женското начало. Не мисля, че в основата му е колизията на невъзможноста в едно изображение да се виждат, както циците, така и дупето. Това е прочит на най-първичното ниво на реалноста. Същественото е друго. Единичната фотография не е просто ограничение пред представянето на разнообразието от гледни точки към едно тримерно тяло в двумерно изображение. Тя е ИЗБОР на едно решение пред множество различни други решения. Тя е окова пред пластичноста, противоречивостта, колебливостта и неопределеността на вечната женска променливост, разгледана в своята материалност.
2014
Станимир Лучков
|
|
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[thankyou]](https://photo-forum.net/forum/smileys/thankyou.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smilie25]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley25.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram