Автор: uri64
Дата: 19-09-16 14:28
Хората отдавна са го измислили...примерно Илф и Петров в "Златният телец" :
---------------------------------------
"Началникът на „Херкулес“ отдавна вече не подписваше книжата собственоръчно. В случай на нужда той изваждаше от джоба на жилетката си едно печатче, дъхваше любовно на него и удряше срещу титула виолетово факсимиле. Този трудов процес много му харесваше и дори го наведе на мисълта, че не би било лошо да се пренесат върху гумата и някои най-често употребявани резолюции.
Така се появиха на бял свят първите каучукови изречения:
„НЕ ВЪЗРАЗЯВАМ. ПОЛИХАЕВ“
„СЪГЛАСЕН СЪМ. ПОЛИХАЕВ“
„ПРЕКРАСНА МИСЪЛ. ПОЛИХАЕВ“
„ДА СЕ РЕАЛИЗИРА. ПОЛИХАЕВ“
Като провери на практика новото приспособление, началникът на „Херкулес“ стигна до извода, че то значително опростява неговия труд и се нуждае от по-нататъшно поощрение и развитие. Скоро беше пусната в работа нова партида гумени печати. Този път резолюциите бяха по-многословни:
„ДА СЕ НАКАЖЕ СЪС ЗАПОВЕД. ПОЛИХАЕВ“
„ДА СЕ НАКАЖЕ С ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ. ПОЛИХАЕВ“
„ДА СЕ ИЗПРАТИ В ПРОВИНЦИЯТА. ПОЛИХАЕВ“
„ДА СЕ УВОЛНИ БЕЗ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ. ПОЛИХАЕВ“
Борбата, която началникът на „Херкулес“ водеше с комуналния отдел за помещението, го вдъхнови за нови стандартни текстове:
„АЗ НЕ СЪМ ПОДЧИНЕН НА КОМУНАЛНИЯ ОТДЕЛ. ПОЛИХАЕВ“
„ТЕ ДА НЕ СА СЕ ПОБЪРКАЛИ НЕЩО? ПОЛИХАЕВ“
„НЕ МИ ПРЕЧЕТЕ НА РАБОТАТА. ПОЛИХАЕВ“
„НЕ СЪМ ВИ НОЩЕН ПАЗАЧ. ПОЛИХАЕВ“
„ХОТЕЛЪТ ПРИНАДЛЕЖИ НА НАС И — ТОЧКА. ПОЛИХАЕВ“
„ЗНАМ АЗ ВАШИТЕ ХИТРИНИ. ПОЛИХАЕВ“
„И КРЕВАТИТЕ НЯМА ДА ДАМ, И УМИВАЛНИЦИТЕ. ПОЛИХАЕВ“
Тази серия беше поръчана в три комплекта. Предвиждаше се продължителна борба и проницателният началник не без основание се опасяваше, че с един комплект не ще може да мине.
След това беше поръчан набор от резолюции за вътрешно-херкулесовски нужди:
„ПИТАЙТЕ СЕРНА МИХАЙЛОВНА. ПОЛИХАЕВ“
„НЕ МЕ ЗАБЛУЖДАВАЙТЕ. ПОЛИХАЕВ“
„КОЙТО БАВНО ВЪРВИ, ДАЛЕЧЕ СТИГА. ПОЛИХАЕВ“
„ПРЪЖДОСАЙТЕ СЕ ВСИЧКИ! ПОЛИХАЕВ“
Творческата мисъл на началника естествено не се ограничи изключително с административната страна на работата. Като човек с широки възгледи, той не можеше да заобиколи въпросите на текущата политика. И той поръча прекрасна универсална щампа, над чийто текст се мъчи няколко дни. Това беше дивна гумена мисъл, която Полихаев можеше да приспособи към всички случаи в живота. Освен че му даваше възможност незабавно да откликва на събитията, тя го и освобождаваше от необходимостта всеки ден да мисли мъчително. Щампата бе направена толкова удобно, че беше достатъчно само да се попълнят оставените в нея празни места, за да се получи злободневна резолюция:
В отговор на ................................. ние, херкулесовци, като един човек ще отговорим с:
а) повишаване качеството на служебните преписки,
б) увеличаване производителността на труда,
в) засилване борбата с бюрократизма, протакането, семействеността и лакейството,
г) премахване отсъствията по неуважителни причини и именни дни,
д) намаляване допълнителните разходи за календари и портрети,
е) общо нарастване на профсъюзната активност,
ж) отказване от празнуване Рождество Христово, Великден, Света Троица, Бпаговещение, Йордановден, курбан байрам, йом-кипур, рамазан, пурим и другите религиозни празници,
з) безпощадна борба с тъпоглавието, хулиганството, пиянството, безотговорността, безгръбначието и перверзията,
и) поголовно навлизане в редиците на дружеството „Долу рутината от оперните сцени“,
к) поголовно преминаване към соята,
л) поголовно преустройване на книговодството към латинската азбука,
а също така с всичко, от което ще стане нужда занапред.
Пунктираното празно място Полихаев запълваше лично, според нуждата, като се съобразяваше с текущия момент.
Постепенно Полихаев се настърви и започна все по-често и по-често да пуска в ход своята универсална резолюция. Стигна се дотам, че той отговаряше с нея на нападките, интригите, насъскванията и безчинствата на собствените си сътрудници.
Например: „В отговор на наглото безчинство на счетоводителя Кукушкинд, който иска да му се заплатят извънредни, ще отговорим с…“ Или: „В отговор на долните интриги и подлите нападки на сътрудника Борисохлебски, който иска извънреден отпуск, ще отговорим с…“ — и така нататък.
И на всичко това трябваше незабавно да се отговори с повишаване, увеличаване, засилване, премахване, намаляване, общо нарастване, отказване от безпощадна борба, поголовно навлизане, поголовно преминаване, поголовно преустройване, а също така и с всичко, от което ще стане нужда занапред.
И чак след като смъмреше по този начин Кукушкинд и Борисохлебски, началникът пускаше в действие късата гумичка:
„ДА СЕ НАКАЖЕ С ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ. ПОЛИХАЕВ“
или:
„ДА СЕ ИЗПРАТИ В ПРОВИНЦИЯТА. ПОЛИХАЕВ“
При първото запознаване с гумената резолюция някои херкулесовци се опечалиха. Плашеха ги многото точки. Особено ги смущаваше точката за латинската азбука и за поголовното навлизане в дружеството „Долу рутината от оперните сцени!“ Обаче всичко се уреди мирно. Наистина Скумбриевич се развъртя и организира освен споменатото дружество още и кръжока „Долу Хованщина!“, но с това се свърши цялата работа.
И докато зад вратата на Полихаев се чуваше вентилаторно бучене на гласове, Серна Михайловна работеше енергично. Стойката с щемпелите, наредени по ръст — от най-малкия:
„НЕ ВЪЗРАЗЯВАМ. ПОЛИХАЕВ“
до най-големия — универсалния, напомняше онзи чудноват цирков инструмент, на който белият клоун със слънце не на гърба, а малко по-ниско свири с пръчици серенадата на Браг. Секретарката избираше приблизително подходящ по съдържание щемпел и подпечатваше с него документа. Най-много натискаше тя сдържаната гума:
„КОЙТО БАВНО ВЪРВИ — ДАЛЕЧЕ СТИГА“
помнейки, че това беше най-любимата резолюция на началника.
Работата вървеше без спънки. Гумата замести отлично човека. Гуменият Полихаев по нищо не отстъпваше на живия Полихаев. "
|
|