Автор: batsali
Дата: 15-08-16 02:55
То може да стане с налучкване, но бавно. Естествено, много по-добре ще е да знаеш как да смесваш бои и като цяло да имаш опит, но идеята е, че това е един метод за постигане на фотореализъм ръчно.
Относно динамичния обхват - различен е, така е, но предполагам, че напасването на цветове/тонове ще е до момента, в който се вижда най-малка разлика, а не никаква. Каква ще е разликата и колко ще е голяма зависи от няколко неща. Конкретните бои, способността на "фотографа" да направи дадена смес, конкретния цвят, как го виждат човешки очи и тн. Ако говорим само за ЧБ тонове, то има два интересни момента. Първо, повечето полезна информация в едно изображение не е в сенките и най-светлите участъци, а между тях. Колко стопа и къде разположени са нужни за фотореализъм не знам. Второ, човешкото око динамично се адаптира към различни нива на осветеност и може да се случва несъзнателно компресиране на дин.обхват при самото рисуване. Отражението и петното може да изглеждат почти еднакво, но да не са еднакви изобщо. Разликата в динамичния обхват не мисля, че прави този метод невъзможен, просто слага ограничения на крайния резултат. Фото камерите от край време имат такива ограничения, но снимки се правят и изглеждат правдоподобни в по-голямата част от случаите.
За паралакса не знам. Имам спомен, че във филма май казаха на едно място, че нямало. Трябва да пробвам, не мога да си го представя баз хардуера пред мене. Освен това нашия човек във филма си беше направил някаква установка и местеше части от оптичната система, за да покрие нужния зрителен ъгъл. Трябва да гледам пак.
Моделите - на мене ми се струва, че самите лица са с много малко детайли, което предполага, че не ги е рисувал с подобна техника, защото наистина висенето и нужната неподвижност са проблем. За поза не знам, може да им е слагал скелета.
Когато нашия рисуваше декорациите на настолния акордеон, откри една кривина в репродукцията на оригиналната картина, която беше доста странна. Тълкуванието му беше, че метода, който той използва и метода на Vemeer (евентуално) произвеждат една и съща кривина, която е в следствие на оптични аберации. Защо би имало оптични аберации в изображение, което не е минало през оптична система?
Дори Vermeer да не е рисувал така, това е един доста интересен похват.
Публикацията е редактирана (15-08-16 03:09)
|
|