Автор: geokar
Дата: 22-11-15 00:23
Колорфото, това е твое изконно право да харесваш нещо и да не харесваш друго нещо. Трагедията започва, когато някой се провикне: "Микеланджело е велик, Пикасо е бездарник!" Тогава не става въпрос за това дали ти харесваш, или не харесваш, става въпрос да накараш другите да не харесват това, което ти не харесваш с единствения аргумент, че ти не го харесваш. Аз също не харесвам много работи, но когато се изказвам, винаги гледам да подчертая, че аз не ги харесвам, не че са обективно лоши и тези, които ги харесват са глупаци, след това се опитвам да се аргументирам кое на мен лично не ми харесва. Може би просто недостатъчно съм се занимавал с тази материя, за да ги разбера и харесам и ако опонента ми е достатъчно убедителен, мога да стигна до тяхното приемане и даже до харесване. Естетическите възгледи се променят, развиват се. Имало е време, когато не съм могъл да харесам Пикасо, имало е време, когато съм се присмивал на поезията на Николай Кънчев, да речем (за да няма само чуждестранни примери), сега ги харесвам и двамата. В човешката същност е да се развива, да възпитава в себе си естетичното възприятие, старите хора казват: "Човек се учи, докато е жив." Това, че има индивиди, които някога са си изградили някакво мнение, хванали се за него и не отстъпват нито на сантиметър от него, независимо с какви аргументи се опитваш да ги убедиш, не ме засяга, то си е за тях. Мисля, че това е криворазбрана "принципност". Споделям мнението, че човекът трябва да върви напред, да "е на път", както е казал друг наш поет.
И още нещо - щем или не щем, всички ние сме били някога научени какво да харесваме, и какво да не харесваме - от някой друг: родители, общество, образователна система, среда, жизнен опит и т. н. Ще рече, нашите "естетически критерии" са ни спуснати от другаде. Никак не ни пречи да се заемем със самообразование и сами да поемем процеса в свои ръце, вярно е, че се изискват усилия, но човек се обогатява неимоверно много, опознава други светове, каквито дори не е подозирал - в една картина, в една фотография или в една опера.
Пък за операта и традициите на публиката в страната, в която се намирам... какво да ви кажа. Поне половината от седящите в залата свирят на пиано по-добре от мен, въпреки, че не са завършили консерватория (а пък аз съм завършил!) Това си е традиция, която се е поддържала с векове, както и навика да се ходи на опера и човек да се обогатява от това, което такова едно изкуство може да му предложи. Че ако ви кажа колко струва един билет, ще се шашнете. Е да, ама идват И си получават това, за което са дошли.
А иначе на Моцарт най-хубавото му са оперите. Това е широко разпространено мнение, което споделям напълно.
Публикацията е редактирана (22-11-15 00:42)
|
|