Автор: e-mil
Дата: 12-04-15 13:51
Автор: mmjm
Дата: 12-04-15 11:12
"... има ли изобщо такова нещо или само чешем клавиатурите."
Има. Не е трудно да се провери.
http://vk.com/dommetenkova

http://prikachi.com/images/526/8045526Y.jpg
Същото пишат и в "Областная газета" - официалния вестник на Свердловска област.
http://www.oblgazeta.ru/news/5308/ "Написахме, че изложбата е закрита по указание на ФСБ, но източникът на информацията не можа да представи доказателства."
А на следващия ден се налага друг "журналист" да замаже положението, но без да крие пристрастията:
http://www.oblgazeta.ru/culture/22845/ "В музея първо коментираха, че ще има основен ремонт, после се ограничиха с формулировката: "музеят ще бъде закрит по технически причини"... Но не бяхме в музея - там всичко е наред... Каквато и да е причината за закриването, ние считаме, че това е правилно решение."
Съгласен съм с batsali и uri64, че това е обикновена цензура - част от играта на Студена война. И не съм съгласен с novi4ok, че символите са друга категория. Снимките също могат да се превръщат в символи: американското знаме на Иводжима, съветското знаме над Райхстага, целувката на Таймс Скуеър и т.н. В крайна сметка най-известните снимки от войната стават инструмент на пропагандата. Последващата им употреба вече не е като образци на художествено майсторство, а като защита на някаква кауза.

http://assets.nydailynews.com/polopoly_fs/1.220640!/img/httpImage/image.jpg_gen/derivatives/article_

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b6/Iwo-Jima-3c.jpg/175px-Iwo-Jima-3c.jpg

http://rlv.zcache.com/iwo_jima_flag_raising_u_s_m_s_wwii_button-rbc253cfe97264eab8c09f6ae78557747_x7

http://waralbum.ru/wp-content/uploads/yapb_cache/kombat.4j03awlk2buosccssgwsksowg.ejcuplo1l0oo0sk8c4

http://kk.docdat.com/pars_docs/refs/364/363666/363666_html_m679292f3.jpg
Защо приемаме за нормална употребата на снимки като политически инструмент, а когато някой ги забрани се стряскаме?
Фотографията на фронта все пак е репортаж, а не чисто изкуство. Репортерът може и да има някакъв избор на теми, но също така изпълнява и задачи. Накрая във вестника и в листовките, се появява само това, което е подходящо.
Пропагандата е част от инструментариума на политиката. Военните министерства във всички страни наемат хора на изкуството да работят за каузата. Не само фотографи, а въобще - писатели, художници, музиканти и т.н. Ансел Адамс по свое желание ходи да снима японските интернирани в САЩ, но от друга страна прави разпечатки на японски инсталации за нуждите на войната. Стайнбек пише поръчковата повест "Луната залезе". Тя изиграва някаква роля в окупираните европейски страни, но много хора смятат, че не е нещо особено като литература. Поне не на нивото на останалите му блестящи творби.
В СССР е същото - писатели и фотографи обличат униформи и се водят на отчет в армията. Продукцията на Алперт, Симонов, Твардовски се плаща с държавни пари и съответно държавата я ползва както и скимне.
От другата страна няма разлика - нацистите хем горят книги, хем плащат за майсторството на Лени Рифенщал в услуга на режима.
Така че изкуствата не се превръщат в политически заложници. Те по дефиниция са такива. Защо пазим толкова много образци на християнското изкуство и толкова малко на езическото? Защо смятаме Библията за свещена и ненакърнима книга, след като всички знаем, че това е версия почистена от "неправилни" текстове? Ми щото религията дълго време е била неотделима част от политиката.
|
|