Автор: amazona
Дата: 08-06-14 01:29
Благодаря на тези които писаха по темата. Трябваше да пиша по-рано, но не можах да насмогна със задачите. Темата я отворих, защото наистина се натрупаха доста глупости по нея, а конкретно повода беше едно твърде нелицеприятно обръщение към мен от пумабг, човек който не познавам, след като го посъветвах да се обръне например към орнитоцентралата за въображемото му наблюдение на врабчова кукумявка в центъра на София. Последва нелицеприятното обръщение, закани за насилие и констатцията че съм смятал природата за моя и че всички трябвало да работят за мен. Освен че това са пълни глупости, се оказа че кукумявката е наистина въображаема, автора изтри темата, а всъщност преди 3 дена ми писа и съобщение на лични в което се извинява тъй като 'малко е прекалил'.
Но все пак да кажа това което мисля. Имам фирма (туроператорска, с лиценз) която организира турове за наблюдение и фотографиране на диви животни - основно птици, пеперуди и други насекоми, бозайници, земноводни, и по-малко ботаника. Интереса към снимането на wildlife последните 6-7 години нарастна много, това е факт. Имам около 10 укрития за снимане на птици, скални орли основно, но и много други видове. Работя само с клиенти от чужбина, основно Западна Европа, главно англичани. С българи не работя, пускал съм няколко пъти приятели и познати, безплатно, и ... винаги съм съжалявал че съм го правил. Голяма част от нашего брата не цени чуждия труд, живее за момента и няма съответното поведение което се изисква когато фотографа е в укритие за снимане на диви животни.
Никога не съм считал че природата е моя, за разлика обаче от доста други, повечето от които работят в природозащитните НПО-та и наистина считат че щом работят за опазването на птиците, то те са техни и никой друг няма право да ги наблюдава, снима и особено да печели от това. Това което забравят е че на тях им се плаща за това, и то от нашите данъци.
Както и да е, аз самият съм работил почти 10 години (повечето като доброволец или за смешно заплащане, но на 100%) за една малка организация за опазване на хищните птици. Една от основните причини да стартирам този бизнес е убеждението ми да покажа на хората че от природата може да се печели устойчиво, и то само като се наблюдава и фотографира, вместо убиване, улавяне, изсичане и т.н. Когато работихме в дружеството по разни проекти, много местни хора които привлякохме за каузата накрая все пак питаха – добре де, защо да го опазвам това пиле. Един от отговорите е екотуризма – уверявам ви че не малко хора промениха отношението си към животните и природата благодарение на това което правя. Последният случай е на човек който беше убил 9 вълка до момента в който се срещнахме. Сега заедно направихме едно чудесно укритие за наблюдение на вълци и от 2 години не е вдигал пушката. Лично аз считам това за изключителен успвх. Имам дори едни партньори с малък семеен хотел който ползваме редовно и които са ми казвали че ако не съм бил аз с моите групи отдавна да са затворили хотела. Тук е мястото да отговоря и на обвинението на пумабг че очаквам всички да работят за мен – смея да кажа че заплащането на гидовете е доста добро за България, и може би най-високото измежду останалите фирми. Ще кажа също и че за различни дейности свързани с природозащита съм дал сериозна сума, примерно достатъчна за пълна фотографска екипировка за wildlife.
Толкова за обиненията, а сега за екотуризма – Коцаков е много прав че бърдуотчинга (а и бозайници,пеперуди, ботаника и т.н.) е аристократично занимание, така се е зародило, и в голяма степен и сега е такова. Това контрастира с орнитологията на изток, конкретно в Русия, където крепостните селяни, откъснати от природата и набутани в имения, и по-късно вградове, са започнали да отглеждат пойни птици в кафези, като олицетворение на досега с природата.
Накратко, руснаците са отглеждали птици в кафези в тясната стая, а англичаните са обикаляли света за да наблюдават (и събират, а сега да снимат) видовете в тяхната естествена среда.
Принципно, моите клиенти са хора които са доста над средното ниво – имам предвид като интелект, образование, реализация в живота, като доходи ако искате, и най-вече като отношение към природата. Дълго е за обяснение, но е така. Имат уважение към природата и конкретно към тази пеперуда и към тази птица. Разбира се има и хора които са се увлекли напоследък по това като мода и са далеч от останалите като отношение, едни прости консуматорчета са, но наистина са малко. Тук обаче е ролята на туроператора/фирмата/водача да ги държи под контрол. Diskusa е прав за това – доста от колегите я подкараха през просото и това е факт и е много лошо. Дори онзи ден един англичанин е казал на един от водачите с които работя че е бил на тур в България миналия месец, и са снимали до Тутракан, но бил излъган че това е Дунавската Делта!! Познавам всички които предлагат подобни услуги в България. Всеки си мисли че е номер едно, но истината е съвсем друга. Всичко се сведе до това да се вземат едни пари и качестовото отиде на вятъра. Сътрудничеството е невъзможно защото всеки мрази/завижда или не вярва на другия.
Има и още едно нещо – всяка добра инциатива просто се убива – аз например 8 години се опитвах да убедя Дирекцията на национален Парк Централен Балкан в това да построим поне едно професионално укритие за наблюдение и снимане на мечки. Е, не стана. Ако искаш да бракониерстваш в парка – нямаш проблем. Факти много. Ако обаче искаш да наблюдаваш и снимаш си лош. Подобно е и отношението на почти всички които работят в природозащитните организации.
Ще отговоря на Diskusa за папуняка – така е, това е много лошо, както казах доста хора го удариха през просото. Аз лично такива неща не допускам. Обаче и тук има две важни неща. Първото – ако вземем папуняка например – ако искаш да го снимаш, е добре като разбереш къде ще гнезди, да се сложат едно две укрития, камуфлажни, маскировъчни на прилично разстояние, след това леко да ги приближиши и като дойде време за снимане, птиците са свикнали с тях и когато се влиза рано, и на рядко, безпокойството е сведено до минимум. Обаче това тук е невъзможно. Каквото и укритие да оставиш, до ден два изчезва, да не говорим за седмица или повече.
И второ – факт е че при снимането на диви животни, особено птици, много често има безпокойство. Когато е направено професионално и с мисъл за птиците то може да бъде сведено до минумум. Но все пак го има. Това, лично според мен, се компенсира от общите ползи от екотуризма. Обаче какво се получава – ако аз снимам скални орли с клиенти, това за всички е трън в очите – защото печеля. Обаче когато птиците се унищожават ежедневно с бракониерсто, избиване, изсичане на дървета, унищожаване на хабитата им с перки, вецове, разораване и т.н, почти на никой не му пука. Примерно в национален парк Рила, рейнджърите се дразнят когато снимаме пеперуди!!!, обаче с лифта до езерата нямат проблем! Това е олигофрения!
С две думи, екотуризмът би могъл доста да допринесе за България – и като имидж, и като доход, и като средство за опазване на природата. Но не стана – поради изброените по-горе причини. И на този фон, да не звучи нескромно, аз се спуквам от работа, инвестирам здраво в качество, късам си нервите с нашего брата, и накрая излиза някой и ми лепва един етикет без изобщо да разбира за какво става въпрос. Не че ми пука, но не е приятно, защото парите за тези които наистина вярват в тази кауза са на последно място, а друго е важното. Но така се получава. И заради това, лично аз през последните години изнесох повечето турове в чужбина – в почти 10 страни имам турове, главно на изток, стигнахме и до Монголия. Наслаждавам се на природата, срещам прекрасни хора, не си късам нервите и съм далеч от тукашната простотия.
Стана дългичко, надявам се да не съм досадил. Успех на всички.
Публикацията е редактирана (08-06-14 01:31)
|
|