Автор: ivjordan
Дата: 20-02-14 21:37
Чудя се тия дни във връзка с темите за критика и т.н., какво прави един пейзаж добър?
Ако приемем, че всички знаем основните правила за композиция и използваме най-добрата светлина, какво друго остава?
Пейзажът не разказва история, няма и някаква особена взаимна връзка, той е просто там. Често не можем да ползваме и най-добрата светлина, защото нашето "там" е фиксирано в определен момент и често не можем да го повторим. Например, човек има само петнайсетина минути на Елбрус или Еверест и никога няма да отиде отново там. Не може и да чака за подходяща светлина, защото условията не позволяват.
Дори в по-лесни условия, пак няма гаранция, че ще бъдем отново там или, дори и да отидем, че ще уцелим правилните условия.
В този ред на мисли, какво дефинира "добрия пейзаж"?
Той не разказва, често е с лоша светлина, често не е драматичен.
Какво е това, което въпреки всичко, го прави добър?
П.П. Моля от коментарите да бъдат изключени случаите, когато се правят "неестествени пийзажи" и се пришиват елементи, които реално не са там.
Аз лично имам поне 500 изгрева над София, но нищо на света не би ме накарало да "пришия" подобен изгрев над друго място.
Все пак, разни хора го правят, а според мен, не е добре.
Не знам, дали се изразих съвсем точно, но се надявам да сте разбрали...
|
|