Автор: satyno
Дата: 17-02-14 15:24
За мен най-Одачната камера е възпята в одата на кашалота:
Живях във малка скътана боксониера,
захвърлена на края на града.
И мрачно бе и мръсно, гнусно!
и душеха ме хорските стада.
Но когато скъпа моя, мила,
за пръв път те зърнах в ФотоМагазина
мигом останах аз без дъх
и светът пропадна върху мен.
Тогава се заклех пред земята и небето
пред свидетелите: тротоара и шосето,
че аз света ще преобърна,
но някой ден с ръце ще те прегърна.
Накрая ти дойде във смачканата ми боксониера,
а твоята искра запали буен огън.
И светна, стопли се света
и пламна радост във измъчената ми душа.
Сега си в моите ръце, тъй малка, нежна и невинна.
Бих искал стихове да ти посветя,
поне петстотин,
но те не ще ми стигнат щастието си да изразя,
О, моя Сони Алфа седемстотин!
|
|