Автор: nyamago
Дата: 16-02-14 20:23
Под централната снимка в този колаж (тя ми донесе няколко награди навремето, макар да е нищо особено) бях написал едни мисли, които ми се ще да споделя тук. В приблизителен превод по памет:
. . .
"Ето я пръчката, нося ти я!" - Макс много обича тая игра. Няма насищане - по-скоро аз ще се уморя да хвърлям до средата на езерото, отколкото той - да плува и донася обратно.
Кучето е способно на несравнима с нищо преданост и готовност да направи всичко за тебе. То обича безусловно - без значение дали си го извел на разходка, или пак си забравил.
За разлика от много хора, то те обича без разлика дали караш Мазерати или ръждясал Голф, дали носиш Верзаче или скъсана тениска.
И като се върнеш в къщи, независимо дали днес си спечелил Лотарията или са те уволнили от работа - то първо ще те посрещне, възбудено от радост и ще ти донесе обувката или някоя негова играчка като подарък в знак на вярност и обич. Никой човек не те посреща (веки път!) с подарък и биещо от радост сърце, че те вижда отново.
То ще се радва и танцува, когато ти си весел и ще те утешава, когато си тъжен.
И ще плува до края на света да ти донесе пръчката."
. . .
Това загубих, нищо особено.
Публикацията е редактирана (17-02-14 01:21)
|
|