Автор: the_cat
Дата: 02-09-13 12:38
Страхотно беше! СТРАХОТНО!
И в тона на дискусията, която едвам успях да изчета в темата, бих искал да споделя нещо, което много добре описва нас, българите, и мнението ни за нещата, които нямаме сила да разберем, възприемем и видим.
Стоя си аз на концерта, обзет от онази невероятна еуфория, която съм сигурен, много от вас, които бяха там, са изпитали. Стоя на седалката, ръцете ми са потни, постоянно оглеждам сцената, очаквам началото, мълча, не говоря с приятелите си /отново от вълнение/. Сбъдва се моя съкровена мечта - да бъда на този концерт и да чуя и видя музиката, която беше едно от нещата, определили съзнанието ми като личност за напред. Пускана хиляди и хиляди пъти по купони, преди заспиване, след събуждане, с гаджета, без гаджета, в колата... къде ли не.
В тази треска на очакване чувам коментара на човек, който стои до мен, някъде отзад, незнайно защо появил се на концерта:
- Тц! - казва той - Не може тая стена да е 150 метра. Тия във вестниците пак лъжат. Аз като я гледам има няма 60-70 метра! И Уотърс и той, уж голямата звезда, пък се изхвърля като...
В това време някой явно му опонира плахо и човека продължава:
- Абе к'ви 150 метра бе, глей са, двайсе метра пистата, терена е 50-60 метра и от другата страна още двайсе... не може да има повече от 60 метра. /Бел. на автора - Общата сума от тази негова сметка е около 100 метра. Без трибуните :)/
Та така!
После, след концерта, още по-развълнуван от преживяното се обадих на един приятел, музикант от онова време, певец, по настоящем адвокат с добра кариера и практика. Очаквам екзалтация - все пак заедно сме слушали тия касети до протъркване, презаписвали сме си ги, филма сме го гледали не знам колко пъти...
И той ми вика:
- А бе пич, къв беше тоя филм... Тва никъв концерт не беше. И въобще плейбеци, Гилмор го нямаше, някви мултимедии и тва е.
Аз замълчах за секунда, после изломотих нещо от сорта на "Ами брачет, тва е положението." Казахме си още няколко лафа и затворих телефона.
От тогава, от този концерт насам ме загложди още повече идеята на СТЕНАТА! Стените, които стоят пред нас и се правим, че не виждаме. ОГРОМНИ стени, които ни дават удобната опора да критикуваме световните величия, пред които просто трябва да замълчим засрамено, защото те имат смелостта да застанат пред 50000 души и пред "малката" стена от има няма пеесе-шейсе метра да заявят ОСТАВКА! Право в очите ни! Имат смелостта да ни кажат iBelive! Да пуснат от самолетите Макдоналдсите, Шел-овете, Доларовите бомби и да заявят на едно прасе, летящо в небето да пием руска водка Калашников.
Тази смелост е неразбираема, несмилаема и за това е по-добре да я гледаме зад стената. Невиждайки я, ненавиждайки я, ние имаме самочувствието да подпрем ръка на тухлите и да кажем:
- Тц, тая стена не може да е 150 метра. Къв е тоя филм! - и тихо, защото сме малки и не ни чуват, да заплюем Уотърс щото не бил с Гилмор и пеел на плейбек.
Смешно ми е, страшно ми е! Защото стените са пред нас, огромни, гигантски и не ги виждаме, вероятно? Не, то е защото стените са в нас.
Преди няколко дни на стената си във ФБ бях постнал един коментар на мнение, което казваше да внимаваме да не ни удари някоя тухла по главата. Аз написах отдолу, че е по-добре по-главата, отколкото тухли В ГЛАВАТА!
Сега разбирам, какво съм искал да кажа!
|
|