Автор: FAQ
Дата: 28-06-13 09:34
Решение от 26.03.2013 г. по жалба № П4447/14.09.2012 г. на Комисия за защита на личните данни
Чл. 1 ЗЗЛД Чл. 10, ал. 1, т. 7 ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ Чл. 2 ЗЗЛД Чл. 3 ЗЗЛД Чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД Чл. 5, ал. 2, т. 7 ЗЗЛД Чл. 32 КОНСТИТУЦИЯ НА РБЪЛГАРИЯ Чл. 40, ал. 1 КОНСТИТУЦИЯ НА РБЪЛГАРИЯ Чл. 41, ал. 1 КОНСТИТУЦИЯ НА РБЪЛГАРИЯ
Председател: Венета Шопова Членове: Красимир Димитров Валентин Енев Веселин Целков
На редовно заседание, проведено на 27.02.2013 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. № П4447/14.09.2012 г. от Л.П. срещу "М.Х." АД /издател на вестник „Т."/ за нарушение на ЗЗЛД. Страните са редовно уведомени за разглеждане на жалбата по същество- не се явяват, не изпращат процесуални представители, не ангажират допълнителни доказателства за целите на административното производство по разглежданата жалба. Л.П. сезира КЗЛД с жалба, в която твърди, че нейни лични данни се обработват незаконосъобразно от "М.Х." АД по повод разпространение в печатно издание на в-к „Т." на снимка с нейн и на детето й облик. За целта излага следните факти: На 10.09.2012 г. жалбоподателката получава обаждания от познати с проявен от тяхна страна интерес по какъв повод е осъдила министерство на правосъдието. Шокирана от информацията г-жа Л.П. разбира, че на страница на в-к „Т." е публикувана снимка на нея и детето й, като снимката е направена преди близо 7 години. Снимката е поместена към статия, озаглавена "Майка осъди правосъдното министерство". Жалбоподателката твърди, че е написала възмутено писмо до редакцията на вестника, като получила отговор, в който е пояснено, че правото да се снимат хора на публични места е част от правото на всеки да търси, получава и разпространява информация. Г-жа Л.П. твърди, че с това си действие на публикуване на нейна снимка вестникът нанася сериозна вреда на личните й и професионални контакти. Посочва, че снимката е била направена, съхранявана и използвана без нейно знание и съгласие и моли за съдействие за защита на разписаните в чл. 32 на Конституцията на РБългария права. Жалбата не е подписана, не се прилагат писмени доказателства. В условията на служебното начало и при спазване на принципа за процесуална икономия и бързина, с оглед изясняване на фактическата и правна страна на жалбата, се предприеха следните действия: С писмо изх. № П4959/01.10.2012 г. на г-жа Л.П. са дадени указания свързани с отстраняването нередовностите по жалбата, свързани с нейното подписване и доказване на изложените твърдения. Жалбоподателката отстранява нередовностите с писмо вх. № П-5938/12.11.2012 г. С писмо изх. № П-6171/20.11.2012 г. жалбата е изпратена на ответника- "М.Х." АД с искане за становище и относими по случая доказателства. С писмо вх. № П-6565/06.12.2012 г. от страна на администратора на лични данни "М.Х." АД се потвърждава, че на 10.09.2012 г. в бр. 246 на в-к труд „Т." е публикувана снимка на жена с малко дете като илюстрация на материал на вестника. Изразява се становище за неоснователност на жалбата като се сочи, че илюстрацията със снимка е с цел художествено оформление на страницата на вестника, поради което се попада в хипотезата на чл. 2 от ЗЗЛД за процесуална недопустимост. Видно от ангажирания доказателствен материал жалбата е редовна, подадена в срок, при наличине на правен интерес от надлежна страна, поради което се явява процесуално допусима. По отношение на основателността Комисията счита, че жалбата е неоснователна по следните съображения: В качеството си на физическо лице Л.П. сезира КЗЛД с жалба, в която протестира срещу неправомерно обработване на личните й данни от страна на "М.Х." АД- издател на в. „Т." в качеството му на администратор на лични данни по смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД. Приложените към жалбата писмени доказателства потвърждават и изнесените в нея твърдения относно обработване на лични данни на жалбоподателката. В посочената статия не се изнасят лични данни като име и възраст на Л.П. и нейното дете, поради което не би могло по несъмнен начин лицето от снимката да се идентифицира с нея самата и детето й, дори статията по никакъв начин не обвързва образите от снимката със съдържанието в публикувания материал, но доколкото случаят безспорно касае обработване на лични данни /разпространение и съхранение/ каквито представляват физическият образ, Комисията следва да упражни предоставените й от закона контролни правомощия относно обработваните лични данни от страна на „Т." АД. Съгласно чл. 1 от ЗЗЛД, приложението на закона е свързано с уреждането защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни, като целта на закона е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. В конкретния случай, преценката на основателността на жалбата ще следва да се извърши след намирането на разумния баланс между правото на неприкосновеност на засегнатото лице, правото на свобода на печата, правото на индивида в едно демократично общество да бъде информиран т.е. баланса между обществения интерес и личен живот. Свободата на печата и другите средства за масова информация са конституционно гарантирани със забраната за цензура- чл. 40, ал. 1 от Конституцията на РБългария. Свободата на словото е един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество. Правото си на информация, на свободно изразяване обществото е делегирало в професионален ангажимент на журналистите, които в името на общественото благо се занимават със събирането, подреждането и разпространението на информация. Задължението на журналистите да предоставят информация и идеи, засягащи въпроси от обществен интерес, произтича от правото на обществеността да я получава. В този смисъл свободата на словото, свободата да се разпространява информация без цензура е оправдано дотолкова, че да се гарантира демократичността на обществените процеси и възможността на гражданите за изграждане на мнение и позиция относно проблеми, касаещи обществен интерес. Това би следвало да са проблеми, свързани с управлението на държавата, проблеми със социален, политически, икономически, спортен или развлекателен характер, чиито последици пряко или косвено биха могли да рефлектират в правната сфера на всеки индивид. Дори законодателят в чл. 41, ал. 1 от Конституцията на РБългария лимитира правото на свободно разпространение на информация, тъй като то има отношение към други основни граждански свободи. Степента, в която е допустимо ограничаването на правото свободно да се изразява мнение е в зависимост от значимостта на интереса, който го налага. Единствено обществен интерес от по- висш порядък би оправдал налагане на ограничение на конституционно гарантирани човешки права от категорията на абсюлютните, каквото се явява правото на неприкосновеност на личния живот. Всяка интервенция в защитената сфера на тези свободи от страна на трети лица, които с действията си биха били в състояние да накърнят или ограничат тяхното упражняване, би следвало да се счита за противозаконно до доказване на по- висш обществен интерес, който го е наложил. В конкретния случай прикрепянето на снимка на жалбоподателката, илюстрираща я нея с невръстното дете е извършено с цел да бъде привлечено вниманието на широк кръг от лица относно изложения в статията проблем свързан със задължението на работодателя да индексира заплатите на жените, завръщащи се на работното си място след ползване на отпуск по майчинство. Жалбоподателката счита, че с публикуване на нейна снимка са нарушени правата й по ЗЗЛД, позовавайки се на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД. Така посочената разпоредба е една от хипотезите, при условията на която е допустимо обработването на лични данни. В чл. 4, ал. 2, както и чл. 5, ал.2, т. 7 от ЗЗЛД допустимостта на обработването на лични данни се допуска в случаите, когато то се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, литературното или художественото изразяване, доколкото това обработване не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните. Видно от приложените към жалбата доказателства, публикуваната снимка на г-жа Л.П. не е обвързана с допълнителна информация, чрез която тя би могла да бъде идентифицирана еднозначно от неограничен кръг трети лица. Нещо повече- информацията от снимката дори не е актуална с оглед на времето, когато е била направена и към настоящия момент образът на жената не би могъл да се свърже с образа на детето, доколкото период от седем години довежда до значителни изменения в антропологичните характеристики на индивида. За онзи кръг от лица, за който жалбоподателката би могъл да бъде идентифицирана- роднини, приятели, познати- снимката не дава допълнително информация, с която евентуална злоупотреба би била възможна. Още повече, че външният вид на човек не следва да се третира като информация, касаеща личната му и интимна сфера, достъпът до която би могъл да бъде регулиран с оглед на факта, че социалния живот и контакти предполагат сами по себе си предоставяне на достъп до тази информация на неограничен кръг лица.
При така установената фактическа и правна обстановка Комисията РЕШИ:
Оставя без уважение жалба с рег. № П4447/14.09.2012 г. от Л.П. срещу "М.Х." АД. Решението на Комисията може да се обжалва чрез КЗЛД пред Административен съд- София град в 14-дневен срок от получаването му.
|
|