Автор: tzl
Дата: 24-02-13 15:56
HDR е High Dynamic Range.
Това няма общо и с различната експонация кадри.
Терминът "Dynamic Range" се отнася до това колко информация има ЕДНОВРЕМЕННО в тъмните и светлите участъци на изображението.
Ако снимаш човек срещу слънцето на залез без допълнително осветление, често образът е силует (ако си експонирал така, че залезът да изглежда ясно и отчетливо), но с естественото си зрение виждаш детайли и в човешкото лице. Фотоапаратът в този случай вижда главно детайли в светлите части, но не му достига динамичен обхват, за да запише и достатъчно от информацията в тъмните части. Обратно, ако решиш да експонираш спрямо лицето на човека, то информацията за залеза на фона ще излезе от динамичния обхват на фотоапарата и кадърът ще бъде "прегорен".
Това е валидно за повечето среден и нисък клас фотоапарати. При по-високите класове (което не означава непременно Full Frame), сензорите записват повече информация във файловете и е възможно да се уловят повече детайли както в сенките, така и в светлите части. Примерно средно форматните фотоапарати като някои съвременни Hasselblad, PhaseOne и други, имат много по-голям динамичен обхват от средно статистическия DSLR и при тях дори софтуерно може да се извадят много качествени детайли от видимо "прегоряли" участъци или "черни" такива. Разбира се, това става с цената на качеството на изображението в тези части, НО при тези апарати с по-висок динамичен обхват, деградацията на качеството е много много по-малка, отколкото при по-ниския клас.
Тъй като много хора искат да имат по-висок динамичен обхват в снимките си, но да не плащат за средноформатни камери или скъпи сензори, е измислен начин, по който да се заобиколи това ограничение с някои компромиси. В случая вече говоря за кадри с различна експонация.
Ще дам пример с окото. Да кажем, че то има динамичен обхват от 0 до 100, където 0 е пълна тъмнина, а 100 е най-светлото, което може да види окото "в един кадър" заедно с 0-лата. Повечето фотоапарати имат обхват, който е (да речем) около 20 степени. Това ще рече, че в един файл, информацията между най-светлата и най-тъмната част е 20 степени. За да може да се "надскочи" това ограничение се правят няколко кадъра. Няма значение колко са, но да кажем са 3 (както обикновено правят хората). Ако се снима кадър в който нормалната експонация е от 40 до 60 стъпки, тогава обикновено се снимат следните експонации:
- от 20 до 40 (недоекспониран с няколко стопа)
- от 40 до 60 (правилно експониран)
- от 60 до 80 (преекспониран с няколко стопа)
После тези кадри се комбинират като от в този, който е с правилна експонация се наслагват в тъмните части информацията от недоекспонирания, а в светлите части — информацията от преекспонирания кадър.
Друг сподоб да се направи HDR е чрез осветление. Ползването на допълнително осветление помага на камерата да се получи кадър с достатъчно информация в светите и в тъмните части. Малцина се замислят за този способ и всъщност мене много пъти са ме питали дали снимките ми били "HDR", демек дали съм ги минавал през софтуер като Photomatix или някакви HDR плъгини и отговорът ми винаги е бил "не".
|
|