Автор: El_Fuego
Дата: 06-11-12 12:49
Ето ти най-актуалната информация:
Сив жерав
Разпространение и численост в България. Сега е преминаващ и рядко зимуващ вид, който към края на XIX в. е гнездил по Дунавското крайбрежие и в блата във вътрешността. До първата половина на XX в. в гнездовия сезон е наблюдаван из цялата страна – Плевенско, Добричко, Варненско, Бургаско, Софийско, в Родопите, край Пловдив и др. Последните гнездови находища са бившето Баташко блато и Шабленското езеро, където е мътил до 1950 г. През пролетния прелет е регистриран в Софийско, Добричко, Пернишко, Силистренско, Хасковско, Кърджалийско, Бургаско, Варненско, Плевенско, Дуранкулашкото езеро. По време на есенната миграция през 1979–1983 г. между 10 август и 30 октомври в района на Бургаския залив са преминавали средно 1800 птици (макс. численост 4181 индивида през 1979 г.). Есенен прелет на ято от 20 индивида е регистриран през 1993 г. край Плевен. През последните години е почти изчезнал като есенен мигрант. Зимувал е редовно в Пазарджишко и отчасти в Пловдивско. Числеността му е неизвестна. През 1887 г. са наблюдавани ята от по 150 индивида, през 1956 г. – от 35–200 птици. Към началото на XX в. са гнездили около 30 двойки. Вероятно нередовно зимуват до 15 индивида.
Момин жерав
Разпространение и численост в България. Сега е преминаващ вид, в миналото установяван през гнездовия сезон край Бургас (1904) и Генерал Тошево (1951). Изчезнал е като гнездещ вид около средата на XX в. – последното регистрирано гнездене е от 1951 г. По време на прелета е установен край Бургас (1958, 1959, 1969, 1982) и Поморие (1982). След 1980 г. 2 птици са наблюдавани на 25–27.04.2001 г. край Дуранкулашкото езеро. Вероятно единични момини жерави или малобройни ята (8–12 птици) все още прелитат по Черноморското крайбрежие. Възможно е единични двойки да загнездят в Североизточна България (Добруджа), тъй като украинската и руската гнездови популации нарастват.
|
|