Автор: georgivelev
Дата: 19-07-12 13:39
Обичам да снимам племениците си, както и да снимам местата, които посещавам, в чужбина и България. Като си гледам после снимките отново изпитвам емоциите, които са ме владеели към момента на правене на снимката.
С една дума, за мен фотографията е документалистика, зарегистриране на даден момент, емоция. Пресъздаване на даден момент. Не възприемам упражненията с фотошоп и разните изкривени "фотографии", които съм виждал на изложбите на артистите на ФИАП - прекалено са ми бездушни.
Разбира се, фотографията подлежи на определени естетически норми и пропорции. Но, какво значи "творя изкуство чрез фотография" - това е глупост, тъй като фотографията зарегистрира нещо, което вече съществува, а "изкуството" обикновено идва от умелата (и често пъти - смелата) употреба на фотошоп. Все едно да кажеш, че е изкуство да запишеш и обработиш в звукозаписно студио симфония на Шуберт. Да, има определени върхови достижения и във фотографията, където фотографът е проявил екстремна находчивост, които можем да наречем изкуство.
Но пък клишетата във фотографията са твърде много. Изобщо, има много какво да се учи, аз лично съм достигнал определено задоволително ниво на репортажната и пейзажна (градски пейзаж) фотография, снимките ми си стоят в личния албум и хората, на които ги показвам, им се кефят. Това значи, че съм направил нещо хубаво, и така продължавам нататък.
Съгласен съм с доц. Абаджиев, че за опитния фотограф техниката, с която се снима, не е решаваща, но на мен ми харесва зрителния ъгъл, който дава фулфрейм дигиталния апарат, така че предпочитам да снимам с фулфрейм. Имам и хубави снимки с кроп, със сапунерка също, макар че в онези далечни времена още се учех да снимам. Може би не е зле да си купя някаква евтина сапунерка и да видя какво мога да направя с нея сега, като имам повече опит.
|
|