Автор: markishky
Дата: 30-05-12 18:17
Почвам отзад-напред,
Идеята да се снима при самия изгрев с това е най-ценна - когато Слънцето е още слабо и яркостта му позволява да се експонира и околният пейзаж, даже директно без филтри - само на свита бленда. Затова именно този момент ще гонят много фотографи.
300мм е достатъчно, даже от предния пасаж през 2004г. имаше снимки с обективи с около 80мм фокусно, на някои от тях въпреки малкия мащаб, Венера се виждаше толкова ясно, че възникваха съмнения да е "мацната" черна точка с четката в Шопа...
Но от друга страна Венера ще е с ъглов диаметър 1 дъгова минута по време на пасажа, което е пределната резолюция на невъоръженото око, по която причина смятам че и с 80мм, и със 135мм би следвало наистина да се види върху Слънцето, разбира се ако експозицията е добре подбрана - не с прегоряло Слънце.
Ако обаче някои иска да снима явлението в едър план, с което рискува да направи повече или по-малко скучни снимки - само едно Слънце с черна точка върху нрго, без околен пейзаж или интересни облаци / птици в кадър, тогава да ползва 1 метър фокусно или същото + телеконвертор, или пък направо телескоп с леща на Барлоу, както мнозина ще опитат. При фокусно 1 м образа на Слънцето е кръгче във фокалата с диаметър малко под 9mm (по-точнно 8.72) и като знаете колко са едри пикселите на матриците ви в микрони, може да сметнете колко пиксела ще се поберат по диаметър в слънчевия образ във фокалата (и после същите пиксели ще ги виждате в Шопа на екрана, преди евент. resize обаче). Това - при макс. резолюция на апарата. Всеки си смята това според неговия си апарат. Примерно за пиксел едър 6.4 микрона (= 0.0064мм), имаме 8.72мм / 0.0064мм = 1362 пиксела по диаметър на слънчевия образ. Но Слънцето е с 30’ ъглов диаметър, а Венера – с 1’ , като направите горната сметка, можете просто да разделите броят пиксели побиращи се в слънчевия диаметър на 30 - ще получите колко пиксела ще е голям по диаметър образа на Венера, в този пример излиза 1362/30=45 пиксела без дробната част. От тук пък директно можете да прецените, ако фокусното е 500мм - значи стават на половина за Венера: 45/2=22.5, ако пък фокуса е около 200мм – едната пета: 45/5=9 пиксела и т..н., но това е за 6.4 микрона пиксел! Интересното е, че би следвало за нормален обектив с 50мм фокусно да имате 1/20 от 45-те пиксела на Венера при f=1м (щото 1000мм/50мм=20), или 45/20=2.25, което значи, че теоретично дори с нормален обектив пак би трябвало да можете да регистрирате Венера, но не разчитайте много на последното предвид силната светлина... А ако матрицата Ви е с по-дребни пиксели – става по-добре.
Има и друга тарикатска и лесна за помнене формула за размера L на образа на даден обект, според фокусното на обектива (в милиметри), достатъчно точна е за обекти с малки ъглови размери: тангенс от видимите размери (алфа) на обекта, умножено по фокусното (демек L = tg алфа * f) и ви дава размера на образа в милиметри във фокалата, а от там нататък вие си смятате според едрината на пикселите на матрицата, колко пиксела става голям образа...
Успехът зависи от времето, пък има доста недобри прогнози... ще видим кой ще е късметлия, много хора ще отидат в Източна БГ да се пробват, но ако времето се оправи тогава 1-во в Западна БГ - ще стане интересно.
IR-фотографията е особено подходяща за горещите газови мъглявини като М42 и М8 в Стрелеца и многото подобни по цялото небе. В IR-лъчи в мъглявините се регистрират скритите в тях звезди, щото по-дълговъловото лъчение минава по-добре през газа и праха в междузвездното пространство, както жълтите фарове са по-удачни при мъгла и затова районите на мъглявините в IR изглеждат моне малко по-"населени" със звезди. Незнам само как ще изглеждат нещата от към цялостното нюансиране на снимката - в какви цветове ще стане и как/до колко може да й се придаде по-реалистичен вид, щото ти така поорязваш видимата светлина и информацията за другите цветове. При телескопите - пред матрицата на камерата се върти филтърен барабан с 5 филтъра U, B, V (или G), R и I, затова там може да се правят комбинации каквито искаш, но при моднат апарат нещата са добре в една област, а зле - в другите... ако после обръщаш в BW или в условни цветове - може, но ми е трудно да кажа друго яче как ще изглеждат нещата.
Конкретно за пасажа - няма смисъл от IR, освен ако не е по-плътен като този: http://www.amazon.com/HOYA-49MM-INFRARED-R72-FILTER/dp/B0000AI1F2
и не го ползваш като външен - за слънчев филтър (за пред обектива), но става много коварно за зрението ако И ще се гледа през него, дори и за кратко - през визьора. Точно такива видимо по-тъмнички филтри изкушават човек да ги ползва вмместо слънчеви, а те пропускат най-добре примерно на 750-те nm или на повече и с това са опасни.
По-долу поствам примери с мъглявината М42 снимана със стандартните в астрономията UBVRI-филтри, имам го готов примера и ги линквам за да видите разликата в броя на регистрираните звезди вътре в мъглявината, без участието на I-филтъра и с негова употреба (тук V-филтърът е стандартно в астрономията бледо-зеленикаво стъкло, пропускащо голяма централна част от Visible-областта – от синьо-зелено, до жълто-зелено).
Ето обикновена снимка събрана от 3 кадъра заснети в R, V и B. илползвани после като RGB.
http://nao-rozhen.org/vremenna/M42_examples/M42_RVB.jpg
А ето и от 4 кадъра, заснети в R, V и B + I (Infrared), като после снимката в I е използвана като Luminance, т.е. яркостна информация, добавена по равно и в трите RGB канала. Тук се виждат повечко звезди иначе обгърнати в мъглявината. Тук също тъмните облаци от междузвездния прах са като че ли по-добре подчертани:
http://nao-rozhen.org/vremenna/M42_examples/M42_LRVB.jpg
После е експеримент с IVB, използвани като RGB, т.е. вместо снимката в червено, слагам тази в инфраред и въобще не ползвам червеното (макар че могат да се сумират двата и да се ползват за R-канала):
http://nao-rozhen.org/vremenna/M42_examples/M42_IVB.jpg
Следва снимка събрана от IVU-филтри, ползвани вместо RGB, т.е. вместо червено слагам инфраред, а вместо синьо – ултравиолета. Логично избива зеленото, щото матрицата е най-чувствителна към него от тези 3 използвани дължини, а и зависи колко силно свети самата мъглявина във всеки един от тези 3 цвята:
http://nao-rozhen.org/vremenna/M42_examples/M42_IVU.jpg
Накрая остана проба само в I и в U, като прескачам целият видим спектър:
http://nao-rozhen.org/vremenna/M42_examples/M42_IU_only.jpg
И накрая – характеристиките на тези стандартни филтри на Джонсън. Коментираният инфраред е най-дясната графика, почваща от 700nm и стигаща до над 1100nm с максимум около 770-те. Тези филтри са фотометричен стандарт в астрономията.
http://nao-rozhen.org/vremenna/M42_examples/UBVRI-filters.jpg
Крайният извод е, че цветовете са нещо много лъжовно и никаква точност не може да се гони при тях - зависят веднъж от ползваните филтри, после - от експозициите във всеки един филтър (тук те са с еднаква продължителност), после - от това какви дължини и до колко ги усеща сензора според квантовата си ефективност при различните ламбди, и разбира се - в кои цветове свети самият обект... ха сега гонете понятие що е то точен цвят! Затова в науката се работи по монохромни изображения, иначе могат да станат много "открития".
Ай стига че пак стана цял роман...
Публикацията е редактирана (30-05-12 18:48)
|
|
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smilie25]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley25.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[shtrak]](https://photo-forum.net/forum/smileys/shtrak.gif)
![[thankyou]](https://photo-forum.net/forum/smileys/thankyou.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram