Автор: HSGeorgiev
Дата: 30-04-12 18:04
peter_m,
Добре, да опитам тогава по-просто. Но пък няма да е толкова вярно... Приблизително и частично. RAW е информацията, записана от матрицата. Тази информация не може да бъде показана визуално цялата - от един RAW файл могат да се извадят различни jpg изображения.
За да бъде показано нещо на монитора ти във формат jpg трябва преди това RAW файла да бъде конвертиран в jpg. Вземаме само част от информацията, просто защото jpg има 8 бита на точка елементарно казано, докато tiff има 16. Камерите не снимат в 16 бита, но пък снимат или в 12 бита или в 14 бита примерно, все пак повече от 8 ![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif) . Ако описваш една точка с 8 бита, то можеш да различиш толкова различни нива, колкото са числата от 0 до 11111111(2), което е 0 до 255 (10) или 256 различни нива на измервания сигнал. Ако описваш една точка с 12 бита, от друга страна, можеш да я описваш със стойности от 0 до 111111111111 (2), тоест в десетичната система от 0 до 4095 (2) или 4096 различни нива на измерваната величина. Сега, съвсем по лаишки и без претенции за прецизност си представи, че по този начин описваш състояние на пиксели от матрицата, които съответстват евентуално на точки от изображението, а тези точки от изображението по-късно ще изобразяваш с пиксели на монитора или точки на печатната медия. Мисли си, че с тези различни степени, които можеш да записваш ти записваш да речем тоналната информация (да си мислим опростено като степени на сивото) или цветовата информация (да речем 256 различни нива срещу 4096 различни нива за канал) Техническите средства си имат своите ограничения, да не говорим че човешките възприятия също си имат ограничения. Така JPG формата, който поддържа 8 b на канал е напълно достатъчен за много области и в последните години формата се усъвършенства от производителите и вече е приемлив не само за уеб дизайнерите и мултимедийните дизайнери, чиито продукти се показват на монитор, но макар и плахо започва да измества tiff при печатния дизайн.
Сега трябва да ни е ясно, че за изображенията, които използваме на практика е нужна по-малко информация от тази, която можем да запишем със съвременна камера, и то не за друго, а защото динамиката (динамика в смисъл фотографска широта, не динамика в смисъла на механиката) на човешкото око е много голяма, но техническите ни средства, медиите, имат ограничения. Ако при конвертирането направим резултатното изображение по-светло от необходимото, тъй като в светлите области при 12 бита са се записвали много повече различни нива, в само 256-те нива на jpg може да се окаже, че различните точки на практика ще са еднакви или ще са всички на горната си граници - ще се получи своеобразно насищане и отрязване от горна страна и най-светлите области в изображението няма да имат разработка или дори ще са изгорели. Тоест - ще сме загубили безвъзвратно информация. Ако това е станало в камерата, а не записваме суровия формат RAW, значи наистина сме загубили тази информация завинаги. Но ако записваме в RAW и конвертираме по-късно, ако направим такава грешка просто можем да започнем отново - ние си имаме информацията в RAW файла. В конвертора си работим върху RAW файла в последствие и той си остава непроменен. Докато настройките за конвертиране в камерата ги правим преди да експонираме и ако запишем само конвертирания JPG вече нямаме оригинала. В такъв случай ще се наложи с по-малко бруто информация в JPG да покажем възможно най-много нето информация, тоест с по-малко нива да опишем такова изображение, че да изглежда по-близо до истинското, или пък да задоволява напълно творческите ни критерии и т.н. Е и тук идва трудното за софтуера - можеш да го направиш така, че като конвертира от RAW да минимизира загубата на информация, но не можеш да го научиш да проявява творчество.
Е, тогава е ясен и избора, нали? Ако просто искаме технически сносни изображения - оставяме камерата да снима в JPG - тя всъщност снима в RAW, конвертира до JPG и записва единствено този JPG. Ако пак така снимаме кадри без художествена стойност, но пък го правим при трудни светлинни условия и камерата дава повече брак като конвертира, тогава може да я накараме да записва и JPG и RAW - после ще си обработваме само тези кадри, които камерата е провалила. Но ако снимаме с идея за творчество - тогава задължително снимаме всички кадри в RAW и си ги обработваме със същата творческа концепция в главата, с която сме ги и планирали и заснемали.
Това е много опростено и е вярно само отчасти, разбира се. Например записването на цветната информация на практика физически не се осъществява дословно както ние си я представяме, като работим във ФШ. Но пък мисля, че показва достатъчно добре идеята.
Като цяло - не можеш да сравниш JPG с RAW. От един RAW можеш да извадиш различни JPG. Но по същата логика от една сцена (сама по себе си сцената) фотографът може да интерпретира различни фотографски изображения. Областта, където автоматиката за сега не може да ни замести напълно е точно творчеството. Поне докато не постигнат в някоя лаборатория наистина пълноценен изкуствен интелект. Но пък неговото виждане, както и виждането на колегата ти фотограф няма да са като твоето собствено виждане, което е в основата на твоето творчество. Така че творчеството винаги ще предполага сам да си конвертираш :)))
|
|
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram