Автор: magnet
Дата: 04-04-12 12:29
попадна ми една статия, която е писана през 1973 година. С някаква част от написаното не съм съгласна, друга - все една е снимала моите мисли. Иска ми се да разбера как я приемате вие.
ето началото:
Ние упорито блуждаем из пещерата на Платон, все още наслаждавайки се – нашият вековен навик – на простото изображение на истината. Но да бъдеш образован от фотографии не е като да бъдеш образован от по-стари, по-обработени образи. На първо място, около нас има много повече образи, привличащи вниманието ни. Дагер сложи началото на инвентара, с човешки лица, и оттогава насам вече всичко е било фотографирано, или поне така изглежда. Самата неустойчивост на фотографиращото око променя условията на затварянето в пещерата, нашия свят. Учейки ни на един нов визуален код, фотографите променят и разширяват нашите представи за онова, което си струва да бъде разглеждано и което имаме правото да наблюдаваме. Най-грандиозният резултат от фотографското начинание е да ни даде усещането, че можем да задържим целия свят в главите си – като антология от образи.
Филмите и телевизионните програми осветяват стени, проблясват и изчезват; при фотографиите обаче образът е и обект – лекичък, евтин за правене, лесен за носене, събиране, съхраняване. Във филма на Годар Les Carabiniers (1963), двама мудни лумпен-селяни биват подмамени да се присъединят към армията на краля, чрез обещанието, че ще могат да грабят, изнасилват, убиват или правят всичко каквото си пожелаят с врага, а и да забогатеят. Но куфарът с плячка, който Мишел Анж и Улис триумфиращо донасят вкъщи на жените си, години по-късно, съдържа единствено пощенски картички – стотици от тях, представящи паметници, магазини, животни, природни чудеса, транспортни средства, произведения на изкуството и други поверителни съкровища от цял свят. Шегата на Годар пародира остроумно двусмислената магия на фотографския образ. Фотографиите са може би най-мистериозният от всички обекти, които правят и сгъстяват средата, разпознавана от нас като „модерна“. Фотографиите наистина са уловено преживяване, и камерата е идеалната ръка на съзнанието в неговия възприемащ модус.
Да фотографираш означава да си присвояваш фотографираното. Това означава да се поставиш в едно определено отношение към света, което изглежда като познание – а следователно и като сила. За едно вече прословуто първо изпадане в отчуждение, приучило хората да резюмират света в напечатани думи, се твърди, че е породило този излишък от фаустова енергия и психическо увреждане, необходими, за да се построят модерните, неорганични общества. Но печатната преса изглежда като една по-малко измамна форма на промиване на света, на превръщането му в мисловен обект, отколкото са фотографските образи, които предоставят по-голямата част от познанието, с което хората разполагат относно изгледа на миналото и обхвата на настоящето. Онова, което може да се прочете за света е една откровена интерпретация, каквито са и по-старите видове плоски визуални заявления, като картините и скиците. Фотографските образи не изглеждат толкова като заявления относно света, колкото като части от него: миниатюри на реалността, които всеки може да направи или придобие.
целият текст е ето тук:
За фотографията
|
|