Автор: a4o90
Дата: 18-11-11 16:40
Нека споделя и моя опит - преди 3 години се питах абсолютно същото нещо, което и ти сега. Какво направих? Не кандидатствах. Съжалявам ли? Не.
По мои наблюдения (поне в сравнително малък град като Ямбол) една доста малка част от фотографите имат такова образование, но не съм забелязал тези фотографи да се справят със задълженията си по-добре от останалите. Баща ми например беше инженер по образование, но това не му пречеше да се "подвизава" като фотограф по морето, още преди времето на DSLR-ите. Мое мнение е, че дипломата за фотограф не те прави автоматично добър такъв, както притежанието на шофьорска книжка не те прави Шумахер. Аз, разбира се, не съм кандидатствал, така че нека думите ми не се вземат за чиста монета.
Минах по друг път - Литература, онлайн уроци, практика, практика, практика. Може би е от тях, може би "фотографският" ген у мен е решил да се покаже малко, но мисля че се развивам в положителна насока. Което ме води и до следващия ми въпрос - докъде искаш да стигнеш с фотографията? Хоби? Страст? Професия? Или както е казал Маркс (или беше Енгелс?) най-добре комбинация от трите. Имай предвид обаче, че работата като фотограф трудно може да се сравни с хобито - не всичко е толкова "звездно" и "магическо". Трудно се преживява само с правене и продаване на шедьоври. Много често ще ти се налага да снимаш неща, които не са ти присърце - било то сополанкото от съседния блок за бележника, или на Пенка от-еди-къде-си сватбата; да изкарваш снимки на дебели туристи? Или може би пък искаш да си от онези фотографи където снимат по дискотеки? Фоторепортер? За последните две освен талант мисля че трябват и здрави крака /или глава естествено в рамките на шегата/. Затова преди да продължа с безпосочните си разсъждения, ще те помоля да си отговориш на тези въпроси
|
|