Автор: HSGeorgiev
Дата: 02-11-11 16:02
Огромна тема
Имам чувство, че по-скоро подходът към този проблем е грешен у нас.
Тук например, в тази тема спорът опира основно до нормативната база - Конституцията на Република България, Законът за достъп до обществена информация, Законът за авторското право и сходните му права - поне тези трите видях цитирани. А, и някаква наредба на Столична община, предполагам за това как да си извеждат гражданите кучетата.
Съгласен съм с това, което всички тук явно приемат - че в една правова държава точно законите и изобщо нормативната база трябва да диктуват поведението ни. ОК Друг въпрос е, че различно тълкувате едни и същи текстове, предполагам.
Според мен обаче точно гражданското общество, за което така си мечтаем, предполага гражданите да спазват смисъла на Закона, не само буквата на Закона. Ако се замислим и за моралната страна на въпроса, пък и за чисто практическите причини да съществуват определени текстове, може и да се окаже че спорите за различни неща ...
Да вземем два съвсем хипотетични случая за пример:
1. Извършва се арест на някой си. Полицаите, които го извършват превишават правата си, изтръгват показания или признания със сила и принуждават задържаните да правят неистинни признания. Фотограф прави снимки на тези сцени, но след това е принуден от полицаите да изтрие кадрите. Доказателствата са загубени безвъзвратно (да предположим), остават само евентуални свидетелски показания. Е, предполагам всички ще се съгласим, че това не е от полза за гражданското общество.
2. Извършва се арест на някой си. Полицаите, които го извършват действат точно според изискванията на Закона. Фотограф прави снимки на тези сцени. На снимките лицата на полицаите се виждат ясно и те са разпознаваеми. По-късно въпросният фотограф, който се оказва журналист приема, че е направил кадрите "с редакционна цел" и неговия редактор ги публикува на първа страница в ежедневника, за който те работят. Близки до задържаните, които се оказват наркопласьри разпознават точно двамата полицаи и оказват натиск върху тях - заплашват ги, заплашват техните семейства и близки, за да ги принудят да се откажат от показанията си и рапортите си. Или дори организират покушения за сплашване. Е, предполагам всички ще се съгласим, че това също не е от полза за гражданското общество.
Та според мен нещата са доста по-сложни отколкото се представя от някой тук.
Колко от нас биха застанали без колебание зад такава теза: "След като Законът ми дава право да правя нещо ще го правя, независимо от възможните последствия за обществото". Свободата е нещо прекрасно, но прилагането и от отделните граждани също не е нещо еднозначно. Очевидно е, че двата крайни случая - от една страна налагането на цензура или автоцензура в угода на властите и от друга страна - рискуването на живота и здравето на други членове на обществото и ценностите на обществото в името само на личната свобода на един - не са приемливи в едно истинско общество.
|
|