Автор: Lalinda
Дата: 06-10-11 11:53
31 март 2010 г. | Интервю
« Аз съм против йерархията в изкуството »
Фотографът Алексей Титаренко разказва за себе си
Митя Нестеров
Как дойдохте в професията?
Не съм идвал в професията — да бъдеш художник не е професия, а състояние на душата. Откакто станах на пет години, откакто започнах да чета, разбира се, заработи въображението, а едновременно възникна и желанието някак си да изразя усещанията си от съвършено магическото пространство, където съм израсъл и живял — недалеч от ъгъла на 24-та линия на Василевския остров и Косата линия, където се смесват руската еклектика на XIX век, италианският барок на XVIII век, революционният конструктивизъм на 20-те години на ХХ век (фабриката « Кухня ») и « кировският » конструктивизъм на 30-те (Домът на културата « Киров »).
Когато станах на осем години, ме записаха във фотокръжок, а също и в кръжок по шахмат, в музикална школа и на библиотека. Там имаше преподаватели, но, общо взето, всеки се занимаваше както си иска и с каквото иска. Имаше достатъчно увеличители, разтворите вече бяха приготвени. Лента и хартия не ни даваха, трябваше да си ги търсим сами, да искаме от преподавателите. Някак си се научих да проявявам филми и копирам снимки. По-късно свикнах да правя всичко в кухнята на комуналната ни квартира; за щастие, родителите ми са блокадники и не се страхуваха от съседите и изобщо от нищо.
Фотографският процес обзе ли Ви?
Обзе ме напълно. Любимите ми занимания, още от петгодишна възраст, бяха разходките из града и четенето. Струваше ми се, че с помощта на фотоапарата мога да фиксирам настроението на Петербург, атмосферата му. Естествено, фотокръжокът скоро престана да ме интересува. В същия Дом на културата « Киров » се намираше Народният университет по обществени професии. Нямаше възрастов ценз, и на 14 години ме приеха във Факултета по фотокореспонденция. Фотомайсторство преподаваше Иля Наровлянски, фотокореспондент на ЛЕНТАСС. Обикнах работите му. За съжаление, вече не е между живите.
Веднъж седмично в същите помещения се събираха много брадати мужици — пушеха и незабелязано пиеха. Разговорите вървяха най-вече около това, което по онова време бе заключено със седем катинара — за художниците-авангардисти, самиздата, « Архипелаг ГУЛАГ ». Това бе средата на фотоклуба « Зеркало » (Огледало), където почти нямаше професионални фотографи, но имаше художници, музиканти и научни сътрудници. Най-ярките личности в « Огледалото » бяха музикантът от Мариинския театър Валентин Капустин, графикът Василий Бертелс, фотографът Генадий Ткалич. Много от тези хора вече не са между нас, през 2003 г. почина Евгений Раскопов, несменяемият председател на клуба.
След като на 15 години получих диплома от Университета, направих изложба на едно от заседанията на клуба и, за моя изненада, брадатите мужици, изказвайки няколко неизвестни ми силни думи, ме приеха в своите редове. Всяка седмица, ако не ме караха в специалната френска школа, се стараех да присъствам на заседанията.
Какво Ви повлияя особено силно по онова време?
В детството си четях всичко, което можеше да се намери в училищната библиотека, от Агния Барто и Куприн до Цвайг и Голсуърти. Фотографска литература, която да не е свързана със задачите на пропагандата, по онова време нямаше. От майсторите на световната фотография, проникнали отсам желязната завеса, не харесвах никого, даже Бресон, който през 1972 г. пристигна на снимки в Петербург Много от художествения ми поглед се формира в « Огледалото » благодарение на съветите на по-възрастните колеги. Започнах да ходя по изложбите на авангардистите в Дома на културата « Газ », на концерти във Филхармонията и Мариинския (Кировския) театър, прочетох забранения тогава « Доктор Живаго » на микрофилм. От 1978 г. насам не съм пропуснал нито един концерт на Мравински и слушам все повече и повече класическа музика — Шостакович, Брукнер, Шнитке. Колосално впечатление ми направиха, когато ги видях за пръв път, фотомонтажите на дадаистите — на Раул Хаусман, Макс Ернст, Хана Хох. Когато бях млад, дори се опитвах да им подражавам.
Кое е в съзвучие с Вашия поглед днес?
Сега по дух ми е близък пианистът Григорий Соколов. Старая се да изведа фотографията на това ниво, на което Соколов е могъл да изведе изпълнителското изкуство.
Въобще, аз съм против йерархията в изкуството, за мен не съществуват понятия като фотоизкуство, киноизкуство и т. н. Изкуството или го има, или го няма. Можеш да бъдеш художник и да не бъдеш художник, а да си, да кажем, военен, и да си художник във военното си дело. Някои сражения от Втората световна са истински произведения на изкуството, да не говорим за известните битки на Наполеон или Ханибал. Изкуството отговаря не на въпроса какво, а как.
Понастоящем прекарвате много време в Ню Йорк. Какви са впечатленията ви от града?
Ню Йорк е град, който е на примерно същата възраст, като и Петербург (започва формирането си през втората половина на XVII век, а Питер е официално основан през 1703 г.). Сходното е много, а навярно би било и повече, ако Петербург не бе престанал да бъде столица през 1918 г., когато група бандити под предлога на най-добрите си намерения завзема властта, унищожавайки физически почти една трета от населението на страната. Във връзка с това Питер извиква печал и съчувствие, докато Ню Йорк носи в себе си радост, с неукротимата си жизнена сила, динамика, мултикултура и отсъствието на много от европейските предразсъдъци.
Няколко думи за техниката. Как преминава един Ваш снимачен ден?
Помня първия озовал се в ръцете ми фотоапарат — стар Комсомолец, с настройка на остротата на сляпо, по скалата. После вече снимах с Pentacon, но той се оказа не съвсем приспособен за продължители експозиции, и затворът с перде замръзваше в студа. През 1990 г. ми подариха Hasselblad. С вече закрепена на статива камера просто вървя из града, докато се уморя. Сядам да си почина в някое кафе.
Всеки художник има идеи, но е невъзможно да бъдат описани и преразказани. Вървя по улицата, виждам нещо и разбирам — ето това, което търсех.
Какво е отношението Ви към цифровата техника?
Отношението ми към цифровата технология е изключително съчувствено. Понякога използвам компютър, но само за да сканирам негативи. В същото време новите технологии изобщо не променят фотографията, нито естетически, нито индустриално — та човекът не се променя. Въпреки това, тук има много уговорки, достатъчни за написването на цяла книга. Няма начин да не се променя и пазарът, но аз не съм специалист по пазара, извинете.
За изложбата в « Победа » подбрахте непоказани досега отпечатъци от Ваши стари серии. Промени ли се възприемането на сериите с времето?
За да създам изложбен отпечатък, ми е необходимо много време, много физическа и душевна енергия. Отпечатъците ми се отличават силно от негативите. Предаването на настроението, времето, поставянето на акценти — всичко става при копирането. Винаги копирам сам; и композиторите преди изпълнявали произведенията си изключително сами. Освен това, необходими са достатъчно средства, тъй като фотоматериалите непрекъснато поскъпват. 90-те години на миналия век не бяха най-благоприятният период и много от изброените фактори просто отсъстваха. Ето защо тук става дума просто за отложена работа, която върша сега, тъй като не съм успял или не съм могъл да я свърша по-рано. Възприемането на сериите изобщо не се е променило. Авторският поглед, разбира се, се променя от проект до проект, но изобразително, а не словесно, ето защо отговорът не бива да се чете, а да се гледа по време на изложба.
Какво е отношението Ви към съвременната фотография? Можете ли да назовете някого от младите?
Сред фотографите Художниците с голяма буква са много малко… Просто тази област е лошо финансирана, няма своите Оскари и Нобелови награди. Талантливата младеж отива в киното, театъра, музиката, литературата, науката, и във фотографията остава горчива утайка.
Какви са бъдещите Ви планове?
Не градя планове, и никога не съм градил.
(бързият превод е мой; след импровизиран сондаж на мнения установих, че мнозина от тукашните потребители не четат или дори не понасят руски език)
|
|
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
Струва ли ми се или наистина се държат ръка за ръка с таланта?![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[smilie3]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie3.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram