Рекламирайте тук
ЗатвориРеклама в секции форуми и базар
Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.
За стандартната ценова листа и условия изпратете запитване до webmaster@photo-forum.net.
Интересува ме кой е най-скапания цифров апарат със сменяема оптика (все едно дали с огледало или не), който ви е попадал в ръчичките. Това нека да е в полза на неориентираните бъдещи потребители на DSLR техника.
От всичко що съм пробвал имам два фаворита в тази категория. Panasonic G серията и Olimpus E400 и 500 сериите. Крайно безсмислени машинки, които освен липсата на качество на картинката имат и страхотно изоставане в техническо отношение спрямо Канон, Сони, Никон та даже и от Пентакс. Не знам в кой свят живеят разработчиците на тези две марки, но ако е на земята то са с 5-6 години изоставане. Били имали страхотни обективи сигурно, ама на какво да ги закачим на Зенит диджитъл ли на какво за да видим качеството. До G3 Панасониците са пълна трагедия за вътрешни снимки или за такива със слабо осветление. Олитата не им отстъпват и в този сегмент на братята по сензор.
Смятам че само човек, който има работещ и до момента 20годишен VHS рекордер на Панасоник би си взел апарат от същата марка за много пари само, за да са еднакви надписите и да не ги бърка ако го попитат с какво снима на всички да им става ясно че е с Видео рекордер а не е някаква случайна работа... Това е като да си купиш стерео система на Ямаха само защото правят хубави синтезатори и пияна... а и моторите им си ги бива...
Хммм, снимал съм малко с Оли Е500 и бях много приятно изненадан, и от апарата, и от китака 14-42. Тялото предлага какви ли не дреболии, които трицифрената серия на Канон дори не ги е помирисвала - автоматично исо с ограничение, междинни стойности на исо-то, вече не помня, ама имаше и някакви настройки за светкавицата, които даже двуцифрените канони нямат. абе имах го за кратко, но определено като за тяло на такава възраст беше бъкано с настройки, да не говорим и за възможността да се ползва XD карта заедно с CF карта. дори и най-дребния детайл - проверката на броя кадри, което става през менюто, пак беше в плюс:)
asahi
Научете се да слушате преди да говорите и да четете преди да пишете
Повтарям:
"Това нека да е в полза на неориентираните бъдещи потребители на DSLR техника."
Не знам но и на 410 и 420 картинката беше далеч от тази на канона и никона особено относно шума и рязкостта а парите почти същите. А за ергономията да не говорим тя е на ниво руска военна техника внедрена в градския транспорт...
Това е като да си купиш стерео система на Ямаха само защото правят хубави синтезатори и пияна... а и моторите им си ги бива...
YAMAHA (произнася се йа ма ха, с ударение на първата сричка или без ударение) имат прекрасни усилватели, тонколони, сд, тунери и прочие компоненти на чудесна аудиосистема.
Yamaha правят много добра техника и не съм го казал с лоша мисъл за марката, но на цената на един Hi-Fi комплект на Ямаха, ще си вземеш примерно Marantz система + Dynaudio колони и звукът ще е несравним.
Хаси е про апарат, който изключае България е масово ползван в белите страни, но не за снимане на птички и тревички, а за вадене на пари. Иначе и аз искам 2-3 да си имам... А цветът на Оли е прекрасен ама не при всякакви условия и липсата на черно в сянката е умопомрачаващо... Не харесвам най-вече това че правят всичко с около 2 до 5 години закъснение и то в качествено отношение. Единственото хубаво е че запълват с това 3/4 любимия ми формат за снимка за спомен 13/18.
Най-големия кошмар в моя живот беше един Канон 350Д, който немаше фокус нито с китовия си 18-55,нито с Канон 100-300,нито с 28-105.Идеално работеше само с Канон 50/1,8 и то на бленди над 5,6!
Още един глас за 350Д. Като ергономия, не като качество. И заради безумната идея да сложат бутона за "самоснимачката" точно под десния палец. . И телевизора с размер на пощенска марка.
както винаги съм казвал и ще казвам, ама то й много от Вас го казват: "не какво стои пред фотографа, а зад апарата, е по-важно". първия ми цифров апарат беше Е500, по него време конкурентите можеха да си мечтаят за ефективна самопочистваща матрица, а за размера на матрицата няма нужда да се коментира.Такава тема ще е много полезна на почти всеки от бъдещите "колеги", но за какво бъдеще говорите, ако ще споделяте опит с техника на 5 години.Аз от Е500+14-42 съм много доволен и все още имам един в мазето.
Аз искам да попитам Явор Беров с какво точно изостават олимпус от останалите в базовия клас и къде е липсата на качество - като опулиш снимката на 100% на монитора или при печат, защото си мисля, че при печат до 20/30 разлика почти няма да хванеш с останалите марки от същата ера. А говорим все пак за любителски камери, за които по-голям размер на печата май няма кой да прави.
(Снимам с олимпус, но гледам да съм обективен). По-ниската динамика се компенсира лесно във фотошопа, шума не пречи при малки размери печати. Канон и Никон в същия ценови клас изглеждат като китайско менте, по отношение на дизайн и качество на материалите, от които се изработват телата (пак лично мнение).
И по принцип най-тъпите ДСЛР-и са базовите, орязаните, създъдени с чисто търговски цели да заблудят бедничкия потребител, че виждаш ли, като имаш ДСЛР и ще станеш фотограф.
Повечето Канони, които съм хващал (300д, 350д - особено тоя, 450д, 20д, 30д, 40д, 50д, 1000д, 5д) - откъм ергономия и начин на управление просто не ме кефят, картинката е пластмасова като първоначално впечатление (не говоря за RAW) и т.н. Просто не е моята марка, макар и за някои от тях да мога да кажа, че са добри тела.
Мисля че бях хванал веднъж едно Оли 330 ли беше... много голямо дърво...
Сони не съм пипал, а за Пентакс и Никон не мога да мрънкам :)