Автор: Sky_Knight
Дата: 04-08-11 11:35
Харесаха ми изказванията за техномастурбациите... В днешното консуматорско общество, не само фотографията като изкуство е зарината с цифрови лайна. Всичко е. Има всякакви джаджи, които стават все по-достъпни за масата. Грешка. Правят ги все по-достъпни за масата. Технофетишът се усети че носи моментни приливи на ендорфин и пропорционално увеличава продажбите. И сега някои хора се опитват да се лекуват. Лошо няма. Аз бях и сигурно още частично съм технофетишист. Умирах да си сменям телефоните, да си ъпгрейдна компа и прочее простотии, които съм сигурен, че 99,9% от всички тук усещате, дори и без да ги осъзнавате.
Така и още не съм си купил DSLR. Не защото нямам възможност. А защото осъзнавам нещо много ясно - техниката е само инструментът, който ще те приближи до техническо съвършенство. Всичко останало, както във всяко едно изкуство, зависи от "артиста". Не знам дали съм такъв. Но знам, че понякога виждам неща, които останалите пропускат. Но и със "сапунерка" за 400 лв нещата се случват достатъчно прилично. Като малък снимах със Зенит, лента 200 ASA и се учих на експозиция, бленда, затвор от книжки издавани през 80-те... Сега ми липсва простотата на това усещане. Ограничението, което ми даваше. Но за съжаление няма смелостта да се върна на лента.
Някой ден ще си купя DSLR. Сигурен съм. Но той ще е за съвсем конкретни цели. Защото за "артистичните" ми идеи, смятам, че и обикновеният цифров апарат е достатъчен. С много малки изключения.
А за пропуснатите моменти, мога да дам един много пресен пример от личен опит: На разходка в природен парк в Унгария, имаше уникална растителност. Слънцето залязваше, а вятърът си играеше с цветята, високите треви зад тях и създаваше усещане за невероятна свобода и спокойствие. Клекнах за да се опитам да уловя частица от това настроение. В този момент зад гърба ми чух лек тропот, приятелката ми ме дръпна рязко и пред очите ми, по пътеката срещу нас бягаха сръндак и сърна... Кучетата от близката ферма тичаха игриво след тях. Ръката ми бавно свали фотоапарата и заедно проследихме, как двете красиви животни се скриха във високите треви, гонени от кучетата, вятъра и залязващите слънчеви лъчи...
|
|