Автор: nomadsl
Дата: 28-07-11 14:08
Повод за настоящото изложение породи темата: The Ultimate Model Shoot.
Много страсти и гневни фрази там. Много полемика кой, колко и за какво трябва да иска. Предложения за йерархии и т. н.
А на мен ми се струва, че в основата на противоречията е погрешната постановка на тезите.
Откакто изглежда почти безспорно, че капитализмът успя да наложи своята схема на настоящия етап на земната цивилизация и особено след като практически всички алтернативни проекти се сринаха в кръв и пепел /напълно заслужено/, на хоризонта май няма нова утопична нагласа за нов прочит на човешките отношения.
И тъй като идеалите, вождовете и боговете /но не и религиите/ умряха, на тяхно място изпълзяха корпорациите и безпардонно заеха опразнените кресла в съвета на мъдреците. Естествено, като поредната “схизма” те се заеха да “преведат” историята на човечеството на своя език.
Какъв е новият речник?
Вместо човек е мярка за всички неща, вече парите са мярка за всички неща.
Вместо, мисля - значи съществувам, вече е продавам - значи съществувам.
Пътят, истината и живота се превърнаха в търговската улица, адвокатската кантора и телевизията.
Речникът на подмените положи особени усилия да трансформира една от най-съкровените човешки дейности, като изкуството - изначално немотивирана от каквато и да е меркантилност. Капитализмът преведе изкуството, като реклама и се опита да превърне таланта на твореца в талант на манипулатор. Търсенето на личната истина и интимноста на художника се оказаха особено вредни за новата фикция на света, като безкрайна витрина за масови продукти. Артистът бе пренаименован, като стилист, “креатив”, ПР и др., а оценката на таланта му /парична, разбира се/ бе умението му да фабрикува плащове от илюзии, с които да обвива баналните продукти на индустрията.
Много важно бе за капитализма да парира всякакви възможни колебания и личностни прочити на случващото се. Затова отвсякъде покълнаха класации, рейтинги и всякакви състезателни йерархии, имащи за цел безпрекословно да наложат представата за живота, като безконечна гонитба към най-голямата банкова сметка и към най-скъпия магазин. В този план, полето за изява на артиста бе единствено възможният безкраен ескалатор, който води към най-рейтинговото предаване или възлагане на реклама за най-известната марка..
Но нека се върнем към темата, която породи гореизложеното и прочетем предложените списъци на “артисти”, формиращи авангарда на таланта в съвременната фотографска художественост. Какво преди всичко виждаме там. Аз, например виждам едни, фигуративно казано, повече или по-малко изкусни майстори на стъклени бутилки, но при над 90% от тях бутилките са празни. Виждам едни сръчковци /не често/ на композицията, цветната хармония, светлината и перспективата, виждам едни десенятори на сапунени мехури, но не виждам и капка дух, артистизъм и смисъл между редовете.
И да, ще бъда краен. Разликата между това, което виждам и истинското изкуство е като между трупът и живият. На мъртвецът наглед всичко си му е на мястото, изглежда съвсем идентично, почти, като жив е, но има една огромна, безмерна и фрапираща разлика и това е, че той е мъртъв.
Разбира се с горните редове не искам да обидя или омаловажа трудът на безбройните професионалисти, занаятчии и труженици в рекламното поприще, защото сиренето е с пари, но искам да смъкна всички плащове на величие, артистизъм и най-вече незаслуженият пиедестал от самочувствие, на художници и творци, което фанфарите на корпорациите създават.
Да, сиренето е с пари, но сиренето е само сирене. Все още геномът на човечеството не е спирала от банкноти и е много вероятно енергията на хиляди мотивирани “творци” да пълни галериите на бъдещия музей на капитализма.
|
|