Автор: zdimitrov
Дата: 08-06-11 09:44
Трудно се отказвам, особенно когато става въпрос за електроника. От 10 годишен ме влече, сега вече съм на 35 и електрониката ми е професия.
Най-трудното в случая беше трасирането на пътечките, трябваше да направя снимка и да "рисувам" допълнително пътечките за да разбера коя на къде е. Всичко е толкова дребно - всеки знае колко е голяма една SD карта. Въпреки, че имам късогледство, което при работата със SMD елементи е изключителен плюс - не ми стига "увеличение".
Сравнително трудно беше запояването на тънките жички към флашовете - на моменти се случваше една жичка да запоя и две да разпоя.
На всичкото отгоре и проблема със счупения FAT накрая, за който не подозирах и който също отне време.
Темата тук всъщност я пуснах доста късно - работата по картата ми отне общо около 5 вечери и по 4-5 часа на вечер. Това всичко с четене на документацията, трасиране на пътечките, рисуване на схеми, проверка на връзките по няколко пъти. Най-лошото беше липсата на документация за управляващия контролер.
Лично за мен всяка минута по възстановяването си заслужаваше, защото снимките от картата значат много за хората за които ги правих.
Публикацията е редактирана (08-06-11 09:46)
|
|