Автор: jeremiah
Дата: 15-06-11 15:08
Тъй като съм свободолюбив по душа, и тъй като колегата t.marev ми отвори очите, че обявите са творчество, ЗАПОЧВАМ ДА ТВОРЯ !!!!
Творчество. Вариант едно – четиристъпен ямб
Продавам обектив Тамрон
във тоз парично сложен час …
Прекрасно от мухата слон
Със него претворявах аз.
Калъф си има, и капачки
Една отпред, една отзад
И заявявам еднозначно
Запазен е, макар немлад.
Продавам в цялата страна
Насреща са Еконт и Спиди
Пари авансово не ща-
той първо може да се види.
Цената е със нисък бой.
Сто лева и една Загорка
Не ми се дава никак той …
Но … спирам, да не съм мърморко.
Вариант две. Карбовски
Драги зрители, пред вас е един обектив, който е видял всичката гадост, мръсотия, воня и гнилост на прехода. Представям ви бай Тамрон. Супер е бил едно време, ама сега го мъчат болести – олющен е, байонетът му не е корав като едно време, а и гъбички едни го тормозят сигурно. Обаче трябва да се продава, няма как. То сега всичко се продава – деца се продават, бъбреци, домашна ракия, съвест се продава, та един бай Тамрон ли. Той верно че е един смачкан, гаден, мръсен Тамрон, ама горе-долу го бива, колкото да оправи Тамронката един път на месец, сред мръсното си, гадно, мизерно, вонящо ежедневие. Държа да отбележа - затапен е и от двете страни, с по една гадна, мръсна, черна, лишена от светлина в края на тунела тапа. Дето се вика, турили са му го и отпред, и отзад. Животът така го е затапил, че направо е задръстен като гаров кенеф. Той е готов да се сложи на всеки, който даде за него мизерните, жалки, гадни сто лева. Ако не сте от неговия град, няма проблеми. Винаги ще се намери някой гаден, мизерен, долен куриер, дето да го дорита до вас. И тогава той, този жалък и кирлив Тамрон, ще стане част от вашето гадно, мизерно, мръсно, хемороидно, анално-фисурно ежедневие. Да ви е честито.
Вариант три - Хемингуей
Той не виждаше светлината навън. Толкова мръсно беше стъклото на старата хижа. Наплюто от мухи, които преди това са се разхождали по рибешките вътрешности, изхвърлени навън. Опушено, прашно. Като сляпо око. Като око, уморено дотолкова, че е посрещнало ослепяването като избавление.
Той не виждаше през прозореца. Само чуваше как шумят листата на палмите, и по звука познаваше, че вятърът духа откъм океана, значи е вечер. А може би вече нощ. Нощ, пълна с буря, дъждове и безнадеждност.
Името му беше Тамрон. Никой не знаеше нищо повече за него. Беше стар, но държелив, с корави ръце, нарязани от белези от рибарски корди, от ножове, от шиповете на акули и скатове, от кръчмарски битки и счупени бутилки. Но въпреки драскотините той се държеше. Имаше старата си капитанска шапка на главата и панталоните си от корабно платно. И палто с два реда копчета с котви, които отдавна беше престанал да лъска. Стар беше, но беше все още силен.
Но беше сам ...
Той отпи направо от бутилката си, като остави капките уиски да се стекат по сплъстената му брада, миришеща на тютюнев дим.
Да имаше кой да даде една стотачка за мене, си каза … Даже няма нужда да идва да ме отведе, аз ще ида сам. Ако не ме хареса, просто ще си тръгна и ще се стопя бавно в мъглата на кея...
Бурята навън продължаваше. От небето падаха милиони капки, за да умрат в мрака.
Публикацията е редактирана (15-06-11 15:51)
|
|