Автор: nomadsl
Дата: 15-11-10 18:08
Кратка история за театъра и фотографията.
Един провинциален театър имал юбилей. Театърът бил от малкото в страната, създаден още в началото на миналия век и годишнината му, при това кръгла, трябвло да се отпразнува подобаващо. Така поне решила градската община и за да почете уважително събитието, гласувала немалък бюджет. Решено било да се заделят пари за фотографска изложба - портрети с лицата, формиращи днешната визия на театъра - актьори, режисьори, драматурзи и други важни и значими за театралния живот личности. Предвидена била и малка сума за тържествена почерпка, както и символични суми за възнаграждения за най-заслужилите членове на театралния колектив.
Част 1. Фотография
Изборът на фотограф, който да направи изложбата, за чиято експозиция било отделено фоайето на театъра изглеждал несложен. В един неголям град, като този имало не повече от десетина изявени фотографа, плюс още някой кандидат от столицата, ако се заинтересува. Но законът за изразходване на общинския бюджет изисквал конкурс за поръчката. Речено - сторено. Написани били и конкурсните условия и в един не много студен ден на 18 януари обявата била разположена на видна позиция на втория етаж в сградата на администрацията и със сигурност публикувана в някой местен ежедневник. Това последното все още недоказано.
Въпреки деликатната дискретност на общинарите, вероятно целяща да не отклонява вниманието на общността от важните ежедневни задачи, кандидати за фотозаснемането на театралния актив се явили. Дори десетина човека. Имало имена, които се знаели от местната общественост. Имало и напълно неизвестни лица. С други думи - все пак информация е изтекла.
Общинската комисия била строга и безпристрастна. Един след друг кандидат-фотография били посичани от неумолимите клаузи в изискванията.
Клауза 1. Наличие на собствена цифрова фотографска техника. Под ударите на този аргумент били отхвърлени трима от кандидатите. Един, чиято техника по документи се водела на ООД-ето на сетра му. Нещо, като отмъщението на ДДС-то.
Втори, чиято техника била лизингова и към настоящия момент собственост на Джет Кредит до изплащане на последната лизингова вноска. По тази позиция отпаднал и театралният фотограф, чиято техника се водела собственост на театъра. На този фон безпрепятствено преминал изпитанията неизвестен собственик на скромна петмегапикселна Минолта Димейдж, както ще се убедим впоследствие - апарат с бъдеще.
Клауза 2. Наличие на собствено фотоателие, регистрирано, като такова с адрес, несменян последните три години. Мотивите за това изискване били фотографът да има стабилен натрупан опит и последователност в професионалната реализация. Да не е вчера обущар, днес фотограф, утре инженер. Тези изисквания порязали още няколко души - някои от тях известни с фотографската си дейност, но с абсолютно пренебрежение към параграфа, практикуващи, я в дома си, я в помещение, което по документи е склад и не му е променено предназначението. Един дори работел в пространство, което се водело сладкарски цех и партидата на ел. захранването още се водела на несъществуваща вече сладкарница. Е, човекът си плащал сметките, но не това е важното.
На този фон собственикът на скромната Минолта се оказал изключително добре ситуиран. Оказало се, че притежава собствено ателие за проявка и продажба на филми, снимки на документи и т. н.
Клауза 3. Към датата на обнародване на конкурса, кандидатите да нямат задължения към данъчните и бюджета, съгласно чл.87, ал.6. Невероятно, но факт - изглежда воден от шесто чувство собственикат на въпросната минолта се оказал единствен собственик на такъв документ с дата от деня, предшестващ обнародването. Всички останали били погасили своите /някоя и друга глоба от КАТ, левчета от преизчисления и т. н. едва дни след това.
Ето тук вече Минолтата се явила неоспорим лидер и безспорен финалист в това съревнование.
Клауза 4. Наличие на медийна публикация от началото на текущата година. Като се има впредвид факта, че конкурсът е обнародван на 18 януари - не са много възможностите за публикация. Но и тук минолтата е неоспорим лидер - наличие на снимка в общинския бюлетин.
Естествено фотографиите за изложбата били изпълнени по отвърдения и закален в годините метод - сядане на столчето за снимки за документи. Едно пиленце ми сподели, че дори времевите интервали в джепезите от снимките на портретираните били през около минута, две дистанция.
Част 2 . Премии.
В подобен дух била изпълнена и другата част от решението на общината - материално премиране на членове на театралната общност. С извесна тънкост, разбира се. Съгласно неизвестен член от разпоредбата парично стимулиране се оказало възможно да получат само щатни сътрудници на театъра. Както се казва - основата на неговата идентичност и артистичното ядро. Като директора, административния директор, счетоводителя, касиерката, двамата сценични работници, дърводелеца и шивачката. Осветителите. Също и артистичния секретар.
Актьорите, драматурзите, режисьорите и сценографите, поради естеството на техните единствено възможни срочни договори и заплащане на хонорар се явили невъзможен рецепиент на общинската щедрост. И правилно. Какви са тия? Днес тук, утре в друг театър - отвсякъде маргинали.
Край.
|
|