Автор: terminator
Дата: 14-11-10 21:09
Снимки нямам, но като ученик до 6-7 клас с баща ми сме варили петмез на село. Значи вземат се 200-300кг. захарно цвекло (бяло, не червеното дето се яде на салати), една-две тикви (бели, свински, по-кръгли са) и всичко това се носи в петмезчийницата. Там цвеклото се бели, мие и настъргва (на машина). После настърганото цвекло се слага в едни големи преси (колкото каца широки, но с процепи между страничните дъски) отгоре се притиска с една дебела кръгла дъска и с един винт се навива докато се изцеди всичкия сок от цвеклото. Получения сироп се налива в едни мнооого големи медни тави (около 2м. диаметър и 50см. дълбоки). На специално изградено за тези тави огнище се пали огън и почва едно поне 3-4 часово варене и бъркане. Целта е да се вари сока от цвеклото докато стане гъст като мед. В процеса на варенето той и потъмнява, става кафяв почти като кока-кола. Около час преди края на варенето се нарязват тиквите на парчета и се бухват в петмеза да се варят. На нарязаните парчета пък им казват рачел. И след около 4 часа в голямата тава остават около 50-60 литра готов гъст кафяв сладък петмез с парчета сварена тиква (рачел) вътре. Всичко това се сипва в компотени буркани и се слага в мазата. За десерт е идеално. Толкова е концентрирано и сладко, че човек трудно може да изяде дори и половин буркан наведнъж.
Ами в общи линии е това технологията. Лошото е че преди 10-тина години откраднаха (познайте кой) тавите и в село вече няма къде да се вари петмез . Ама те и казаните за ракия чувам вече откраднали, така че ...
А сега Мара, ако не намериш снимка, сядай и по описанието нарисувай една картина - "На петмезчийницата"
п.с. e-mil, имало е и такива преси, само че вместо цвекло за тях са ползвали захарна тръстика - някакъв сорт дето е виреел по нашите ширини. Крайния продукт е бил подобен
Публикацията е редактирана (14-11-10 21:12)
|
|