Автор: thomas
Дата: 05-07-10 11:36
Производителите си играят с нас, не мислите ли? Пробутват ни модели с умишлени слабости, за да си купим и втори, и трети, а малко по-късно - и нов. И куп аксесоари. Насила - пак от тях. Несъвместими обективи, несъвместими батерии, несъвместими карти... да продължавам ли?
Някога имах Sony DSC-F717. Страхотен, революционен за времето си апарат. От него се разглезих на следните неща:
- снимане от дисплей (а не през визьор) - дава ти куп нови гледни точки
- ползата от хубавата оптика (един обектив, но Carl Zeiss, и с много хубав обхват)
- възможност да снимаш видео с фотоапарата си
- наличие на страхотно макро (това чудо в макро режим фокусираше от 2.5 см!)
- нощен черно-бял режим, май на принципа на инфрачервената фотография
- страхотна батерия
Още е жив, впрочем. Само че с 5-те си мегапиксела днес е за никъде. И беше още преди 3-4 години. Затова и се заех да избирам следващия. Той беше Canon EOS 400D - апарат, който се ползва и до днес.
Само че с него трябваше да се примиря със следните особености:
- маломощна батерия
- липса на live view (вече не мога без това, мамка му)
Не можах да се примиря и тогава погледът ми попадна на Sony DSC-R1.
Беше много голяма крачка напред спрямо DSC-F717. 10 мегапиксела вместо 5, RAW файлове (не че много ми трябват), поддръжка и на CF карти, освен MS, страхотен широкоъгълен обектив (екв. 24-120 мм), отново на Carl Zeiss и невероятен и неповторен досега в нито един друг апарат въртящ се дисплей - не само нагоре-надолу, но и наляво и надясно.
Разбира се, не липсваха и новости в отрицателния смисъл на думата:
- видеото беше изчезнало
- макрото вече беше не от 2.5, а от 25 см - т.е. все едно го няма.
И все пак бях щастлив с години, навъртях с него сигурно над 100 хиляди километра из целия свят. Но близо 40,000 кадъра по-късно ми е време да потърся нещо с повече от 10 мегапиксела, с повече чувствителност и с повече "мозък".
Но сега, когато гледам параметрите на новите апарати, виждам, че много от екстрите, на които вече съм свикнал, са изгубени... може би завинаги. И няма един апарат, който да отговаря на всичките ми изисквания.
Варинат 1:
Canon EOS 550D
- 18 мегапиксела (great)
- Full HD Video (great)
- Live view (not so great, защото дисплеят не се върти изобщо, т.е. ниските и високите ми гледни точки стават проблем)
- ниска скорост (3.7 кадъра в секунда)
- изисква прекалено скъпи обективи, които да "захранят" ненаситната матрица
- не е особено добър при високо ISO
Nikon не могат да ми предложат нищо в достъпната зона, което да има поне 14 мегапиксела, ако не чак 18, иначе не са лоши. Но страдат от повечето проблеми на Canon, както и всички DSLR-и.
Алфите на Sony не ме впечатляват, освен 900 и може би 850, но те са ми абсолютно извън зрителното поле по бюджетни съображения.
На фронта на турбосапунерките останаха само неща, които имат прекалено много компромиси в качеството. Sony убиха линията на R1 почти веднага, за да могат да си продават алфите, Canon направи същото с G серията - след лъкатушен танц от 12-15-10 мегапиксела явно и тази серия отива към все по-лоши параметри, да не говорим, че оптиката й също те ограничава с това, че обхватът й не е перфектен.
Свежа струя внася NEX-5 и оня ден бях почти клъвнал. Но от тогава до днес чета и все повече се разколебавам.
Окей, той ми дава невероятни нови възможности - страхотни снимки при високо ISO, вградена стабилизация в обективите, възможност автоматично да снимам панорама, HDR, мърдащи обекти в полумрак, HD видео и какво ли още не - плюс кефа, че ще мога да си ползвам големите карти от предишното Сони, но не са малко и минусите:
- определено по-лош обхват на обективите, особено на дългия край (те и без това са общо 2-3)
- много по-кратък живот на батерията
- дисплей, който се върти само нагоре-надолу, но не и настрани
- нищо особено като макро възможности
- отвратително меню, което да убие идеята, че този апарат всъщност е добър и компактен заместител на DSLR-ите.
Изобщо, за какво ни е тоя прогрес, като в резултат на него едни неща се подобряват, а други се влошават? Кому е нужно това вечно танго - стъпка напред, две назад! То е ясно - на производителите, които явно преди няколко години се бяха уплашили, че може един ден да се стигне до създаването на съвършения апарат, след който смените ще са нужни само при счупване. Затова явно се и разбраха да не правят съществени стъпки напред, или поне винаги да ги съчетават с адекватни стъпки встрани и назад, та да има за какво да мечтаем и по-нататък...
Разочарован съм и така като гледам, май ще продължавам да снимам с DSC-R1...
|
|