Автор: itilien
Дата: 05-07-10 07:13
ОЩе от Боливия ми го бяха похвалили тоя връх като лесен и с невероятна гледка. Дълго му се чудих, заЩото времето изглеждаШе все нестабилно, но накрая се наканих и ноЩес го качих.
Наех нужните неЩа и хванах претъпкания бус към Юнгай. За да се стигне до върха трябва и втори транспорт, до едно място наречено Себояпампа. Там има няколко езера, които привличат много туристи и обикновено има транспорт... но не и по обяд. Един таксиджия ме надуШи и поради липса на друга опция спазарихме една цена от 35 солес (към 12 долара). Малко след като тръгнахме той допълни колата с оЩе 4 чиляка отзад, които отивали до близко село. Всичкото хубаво, само дето има няма 3 километра след като излязохме от града и колата спря да иска да катери баира и замириса на изгоряло. Радиатора беШе здраво прегрял и като му отвори капачката, все едно парен локомотив гледаШ. Тая работа не ме изкефи, знам ли кога пак Ще прегрее. И точно в тоя момент се зададе някакъв автобус. Махнах му, спазарихме 10 солес цена, взех си раницата от колата и дадох на таксиджията 2 солес, да не е без хич. Автобуса беШе пълен с перуански туристи и ме закара до първото от двете големи езера. После повървях 5 километра и стигнах до въпросната себояпампа, от където започва пътеката. 2 часа блъскане по баира ме изкара до базовия лагер на Писко, където има и хижа, но не това беШе целта ми. Продължих към високия лагер. Пътеката за там направо мамата си трака. Суче по едни морени, на места има пътека, на места вървиШ по камънака и добре че са каменните пирамидки нахвърляни тук там, че иначе няма намиране. Накрая по мръкнало стигнах до мястото, където имаШе и оЩе две палатки. Опънах моята, колкото да се подслоня да почина, то беШе ясно, че едва ли Ще спя, ама студа голям, та не се стои навън. Не знаех точно колко отнема качването, бяха ми дали някакви сведения на които не разчитах особено, затова навих часовника за малко преди 1. Да съм дремнал има няма час... Около 1 чух гласове на минаваЩи по пътеката хора, тръгнали да качват, та се мобилизирах и събрах багажа в раницата, която метнах под един голям камък с надеждата да не я намират вражески елементи.
До ледника имаШе двайсетина минути по камениста пътека, а в края и две групички от по двама души с гидове си слагаха котките. Една група вече беШе отпраШила нагоре. И аз сложих котките и зачесах баира. Първо се качва едно седло, а после се продължава горе долу по ръба на върха, или поне не много далеч от него. Там някъде на едната трета задминах народа пред мен и продължих с бодра крачка нагоре. Пътя е добре утъпкан, не минава през цепки, макар да минава край няколко огромни, като цяло държи около 30/35 градуса наклон, с няколко по/стръмнички места, но ниЩо особено. Докато драпах нагоре все повече се убеждавах, че съм тръгнал прекалено рано и Ще стигна до върха доста преди изгрев. Затова намалих темпото и зачестих почивките... въпреки че то почива ли се при бръснеЩ леден вятър. На края, точно преди върха имаШе един около двайсетина метров склон с много голяма стръмност, около 50/55 градуса. Късно през сезона се заледявал и се налагало да се слиза на рапел, но сега снегът беШе в идеално състояние. И така, бях пръв на върха в 5.... около час и двайсет минути преди изгрев. Горе ледения вятър беШе оЩе по гаден, но стоически издържах час и половина, въртейки кръгчета и други геометрични фигури за затопляне. ОЩе по тъмно се виждаШе някаква гледка, благодарение на половинестата луна, но като съмна се разкри напълно. Доста планини вече съм видял, но такава красива гледка не бях виждал. 360 градуса запълнени с върхове. На запад трите глави на Уандой, на юг Уаскаран, Чопикалки и оЩе един, на изток фаворитът ми Чакрараху, после идват Трапецио, Артесонраху, Алпамайо, трите Караз и сигурно пропускам неЩо... Направо дива красота. За неЩастие Чакрараху е кофти за снимане, заЩото слънцето изгрява зад него, а нямах намерение да чакам 2 часа, за да се вдигне слънцето и да го освети поне отчасти.
Слизането по стръмната част имаШе малко тръпка, но нямаШе проблеми. После надолу беШе лежерно. В едната ръка държах пикела за респект, а в другата фотоапарата, ползвайки го повече от пикела.
Почти накрая среЩнах чилиеца, с който се запознах вечерта. Той имаШе намерение да се качи и спусне със ски... но имам сериозни съмнения дали Ще стане. На няколко места пътеката беШе стръмна или подсичаШе някой склон, а точно на тия места като за украса се отваряха снежните пасти на цепките.
Като се върнах при високия лагер раницата ми все оЩе беШе под камъка, починах малко и взех да слизам надолу. Морените ми се видяха оЩе по/отвратителни, а като за капак, точно накрая има един страШно стръмен склон покрит с пепелак и тук там някой нестабилен камък. Аха да се приближа до него и като заваляха едни камънаци отгоре... добре, че бяха двайсетина метра вдясно, че иначе можеШе и да не пиШа тоя разказ. В крайна сметка, със сетни сили, като пребит слязох до себояпампа и хванах някакъв минаваЩ претъпкан бус. В Перу "пълно" не значи ниЩо. Бусовете и автобусите се тъпчат колкото могат да поемат. Та седнал върху чувал с царевица, с подгънати на калъч крака точно пред много млада майка, която вадеШе цица да залъгва детето при всеки признак за ревизкарах 1 час до Юнгай, а после в подобно положение (само че без царевица и цици) и до Уараз.
Равносметка = 1800 метра обЩо изкачване, от които около 700 по сняг. Първите 1000 метра за 3 часа и половина с около 18 кг на гърба. От лагера до върха го взех за 3 часа и половина. Слизането отне по малко време. Сумарно 2 дена и 1 ноЩ и 1 час сън за това време. В момента се чувствам като пребит.
Ето това е обекта на изкачване Nevado Pisco
http://itilien.org/wp-content/gallery/pisco/DSC09414.JPG
Трите глави на Huandoy
http://itilien.org/wp-content/gallery/pisco/DSC09198.JPG
Chacraraju
http://itilien.org/wp-content/gallery/pisco/DSC09216.JPG
Южната глава на Huandoy
http://itilien.org/wp-content/gallery/pisco/DSC09238.JPG
Huascaran Sur(вляво) и Norte(вдясно). Това е най=високия връх в Перу / 6700 и неЩо
http://itilien.org/wp-content/gallery/pisco/DSC09285.JPG
Една от слизаЩите групи. В дъното се вижда снежна пеЩера
http://itilien.org/wp-content/gallery/pisco/DSC09304.JPG
Вляво са два от върховете Caraz, вдясно е Artesonraju, а някъде по средата съвсем леко се подава Alpamayo
http://itilien.org/wp-content/gallery/pisco/DSC09322.JPG
Artesonraju
http://itilien.org/wp-content/gallery/pisco/DSC09335.JPG
Chopicalqui i Huascaran
http://itilien.org/wp-content/gallery/pisco/DSC09351.JPG
Два от върховете Caraz (те обЩо май са три, ама така и не съм ги разглеждал по картата)
http://itilien.org/wp-content/gallery/pisco/DSC09356.JPG
Пътеката към върха
http://itilien.org/wp-content/gallery/pisco/DSC09371.JPG
Чилиецът със ските
http://itilien.org/wp-content/gallery/pisco/DSC09388.JPG
Chopicalqui и стръмният склон с каменопада (най/долу на снимката)
http://itilien.org/wp-content/gallery/pisco/DSC09400.JPG
|
|
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smilie3]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie3.gif)
!![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[thankyou]](https://photo-forum.net/forum/smileys/thankyou.gif)
![[shtrak]](https://photo-forum.net/forum/smileys/shtrak.gif)
![[smilie25]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley25.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[ezik]](https://photo-forum.net/forum/smileys/tongue.gif)
![[smilie23]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley23.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram