Автор: roza2
Дата: 14-06-10 10:49
Има нещо странно, повърхностно на пръв поглед и на фона на претенциозния ни делник, и това е срещата ми с Кристиан. Първо в разговор с приятели, след това в интернет - на сайта, където качва своите работи и, за да има очакван завършек тази среща на живо, в шумно кафене, докато навън дъждът очаквано вали... Дотук с очакваните истории в този текст, защото и срещата, и разговорът, и представите ми за обичайно са напълно неочаквани.
За приказното в цвят...
Идеята ми бе да представя Кристиан Александров в темата Съвременният прочит на приказките заради приказността в неговите работи. Заради цветовете, сенките, закодираните послания, умението да превърнеш най-тривиалната история в невероятен разказ. И докато си правех предварителни планове, той започна разговора с думите: „Моята нива не е разказът, а образът. Вдъхновявам се от нов прочит на литература, от нещо видяно, веществено, но кратко. За мен е важно да не натоварвам много сетивата, нито мислите си. Искам да изведа нещата до точка, която ме удовлетворява. Но в основата не е разказът.
Да, изобразителното изкуство съдържа разказ, но ако пък станеш чак такъв разказвач, можеш да се занимаваш с нещо друго. Можеш да се занимаваш с кино. Художникът трябва да се справи с други по-належащи проблеми, например с противопоставянето на плановете и изграждането на пространство. От друга страна, бих искал да използвам похвати от различни изкуства в своята работа. Произведението става интересно, когато е естетически многолико и натоварено със смисъл. Има доста модерни похвати и дистанцията между вечните теми и днешния човек е предпоставка за различен прочит. В този случай ъгълът на разказвача може да измести по важност самия разказ. Формата и посланията на постмодернизма и съвременните течения разчитат на това, както и на участие от страната на консумиращия. Разчитат на
едно взаимно създаване.”
В настоящето хората имат възможност да стигнат до изкуството чрез интернет. Не е ли това противопоставяне на идеята, че мястото на един творец е в залата при неговата публика?
Да, но от друга страна, е много удобно и лесно да кача моите работи в интернет и да проверя реакцията на хората. Искам да знам дали ще се харесат. Не искам хората да казват: „Ох, този Кристиан!”, а „Ах, този Кристиан!”.
Най-важното за един художник е неговият собствен път, но е важна и реакцията на другите. Защото всеки иска да бъде приет. Но ако достатъчно вярваш в нещата, които правиш, ще можеш да понесеш и негативни отзиви, и безразличие. Тогава тази оценка няма да те разколебае. Аз вярвам в това, което правя, защото моят “ъгъл на разказвача” е взет от живота ми. Но за мен е важно и да ми е интересно, иначе не бих се трудил толкова.
Често вкарвам известна доза сарказъм и самоирония в нещата си. Нелепо е, когато човек започне да се приема твърде сериозно, аз се опитвам да се опазя от това.”
Автор : Елеонора Гаджева
Дата : 12 юни 2010
повече тук:
http://www.zahorata.com/?menu=1&page=rubric&id=4
|
|
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[thankyou]](https://photo-forum.net/forum/smileys/thankyou.gif)
![[smilie3]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie3.gif)
![[shtrak]](https://photo-forum.net/forum/smileys/shtrak.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram