Автор: zoomaniak
Дата: 25-04-10 13:53
https://photo-forum.net/index.php?APP_ACTION=PHOTOGRAPHER&uid=54151
Интервю на Лиляна Караджова
novinar.net
Снимането на диви животни изисква специално скривалище и орлов поглед
Луиджи Пичирилло е от тези фотографи, които успяват чрез авторския си поглед да подчертаят най-същественото. Когато става въпрос за диви животни, това е усещането за стихия, свобода, нещо истинско и просто. Използва различни похвати на художествената фотография, а светлината в снимките му рисува като четка на класически майстор.
Роден е през 1967 година и живее във Виареджо, Италия. Още като малък изпитва силно привличане към животните, но страстта към фотографията се появява едва през 2001 година. Снимал е в различни европейски страни, като по-голямата част от кадрите са заснети в Италия и Испания. Добре известно е, че този вид изкуство изисква работа при почти екстремни условия и изобщо не е безопасна… Ето какво каза майсторът на обектива Луиджи Пичирилло в интервю за "Новинар".
- Какво представлява един фотографски ден в дивата природа?
- В повечето случаи тръгвам в малките часове, за да се пристигне на набелязаното място преди изгрев. Взимам със себе си всякакви приспособления като сгъваеми укрития, обективи, светкавици, стативи, дистанционно управляващи команди за „рефлекс” фотоапарати, конци, изолирбанд, торбички с пясък… Може да изкарам цял ден в скривалището за снимане и често тръгвам чак по тъмно, така че да остана незабелязан.
- Как и къде приготвяш своето скривалище?
- Започвам с внимателно оглеждане на местността, където смятам да работя. Обикновено това подготвяне ми отнема няколко дни. Правя всичко възможно да имам зрително поле, което да отговаря на височината на обектите за снимане, слънцето да бъде зад гърба ми, да има далечен фон с нежни и неутрални цветове. Тези места често са близо до водни пространства или там, където животните търсят храна. Често ставам търсач на следи. Ако те са многобройни и пресни, съм попаднал на правилното място.
Скривалището трябва да изглежда като част от заобикалящата го среда, затова ползвам различни по десени маскировъчни укрития. За да бъдат още по-незабележими, ги покривам със сухи листа и клони. Не е рядкост върху тях да кацат птици, само на сантиметри от мен. Дебненето на животни никога не е отегчително, но трябва да имаш орлов поглед. Почти винаги нещо интересно се случва около теб.
- Какво е най-незабравимото ти фотографско изживяване?
- Намирах се в степите на Белен в Испания и минавах с колата по един прашен селски път, търсейки белошипи ветрушки (малка хищна птица). Внезапно забелязах многобройни белоглави и черни лешояди да се роят над трупа на едно умряло теленце. Впечатли ме особено дългата и безполезна защита от страна на майка му, която сама посрещаше за около час тридесетина лешояда, нападайки с наведена глава и рога тези, които се опитваха да се приближат до тялото на малкото.
- Как би описал страстта си да снимаш диви животни?
- Това е една неудържима и ирационална сила, която непрекъснато ме кара да търся контакта с натуралните елементи, да избягвам прекалено ускорените ритми и конвулсии на съвременното общество. Имам усещането, че когато съм потопен в природата водя едно по-цялостно, богато и автентично съществувание. Спирам се често, за да чуя нейните звуци, да почувствам уханията й, да отделя внимание на съвършенството на най-малките й детайли.
- Откъде черпиш вдъхновение?
- Отправна точка за мен са неконвенционалните фотографи, които използват техники от други фотографски жанрове. Тяхното новаторско виждане, може да направи един фотографски род жизнен, вместо да затъва в стереотипи и традиционни канони. Дългите експозиции и съчетанието им с употребата на светкавици, техниката „паннинг” от страна на автори като Стив Блум, търсенето на нестандартна гледна точка за снимане, портретите във висок ключ на Винсънт Муние, рисуването чрез светлината на Мигел Ласа са няколко примера.
- Как светът на дивите животните се различава от човешкия свят?
- Светът на дивите животни ми изглежда хармоничен и опростен, в него дори насилието е приемливо. То притежава специфична роля в еволюционния процес и никога не е самоцелно, както често се случва между хората. В човешкото общество порокът на привидността има превес над нашата "естественост". Сътворихме един свят, в който се зачита предимно блещукането на предметите – автомобилите или излишните вещи. Това е една "метална гора", направена от изкуствени светлини.
- Възможно ли е завръщането на човека към природата и няма ли да навреди то на дивия живот?
- Завръщането към природата е много положителна тенденция. Приближаването обаче трябва да бъде абсолютно дискретно и с уважение. Фотографите на диви животни трябва да внимават с редките видове животни, силно боязливите и чувствителните към навлизането в жизнените им пространства. Би било уместно, за да не се нахлува в техните територии, да се задоволим със снимането им в "паркове за животни" като например Bayerische Wald park в Германия, където животните са в естествена за тях среда и разполагат с няколко хектара оградено пространство. Още по-лошо е тези животни да свикват с човешкото присъствие и храната, която ги привлича на разстояния, на които могат да бъдат снимани. За жалост тази тенденция въвежда мутации в поведението на много диви екземпляри.
|
|