Автор: dikimee
Дата: 16-04-10 22:25
По действителен случай
Та рекох си аз - ще снимам хора. И отворих Мозилата, а там чичо Гугъл любезно ми обеснява - "хората изглеждат най-добре на мека светлина, която се постига със софтбоксове (в студио) или с дифюзъри (на слънце)". Ма нещо слънцето го нямаше тъй че запретнах ръкави - софтбоксове ще правя...
Добре се получи. Верно, че е от картон и се тресе като желе, ама с тиксо и конци го закрепих за гардероба, седи мирен. Нещо липсваше обаче, тъй че пак отидох в нета и чета - "има два типа софтбоксове: едните работят със постоянно осветление (лампи), а другите с импулсно (светкавици)." Ето какво било. Питам тук-там, за разни пожарища ми говорят, тъй че постоянното осветление отпада. Ще си правя софтбокс със светкавици, да съм готин.
След като се въстанових от шока при преглед на цените на светкавиците, реших да се обърна за помощ към манифактурата на великия китайски народ. Преобърнах с главата надолу родния фотофорумски базар и си изкопах солидно количество еФтини светкавици. Сега вече ще снимам хора като про.
След още няколкостотин метра тиксо закрепих светкавиците към софтбоксовете. Обаче пак нещо липсваше. Пак при компютъра и там чета : "ако светкавиците ви не поддържат дистанционна синхронизация, можете да се снабдите с радиосинхронизатори или с фотоклетки, които ще активират светкавицата чрез вградената светкавица на апарата Ви и работят с почти всички марки светкавици." Аха, сега вече всичко ми е ясно.
След два дни пристигнаха и фотоклетките. Още малко тиксо и вече закрепих всичко на място.
Обаче нещо едната светкавица не ще да светка. Взех я да я разгледам какво й има - пляяяс - е, не виждах нищо около 10 секунди, но открих проблема - не прави контакт с фотоклетката.
Извадих инструментите и пробвах да разглобя светкавицата, за да оправя контактите. Сичко ок, ама тамън да пипна едни жички и плееес - замириса на изгорели пръсти. Аха, кондензатора е още пълен. За всеки случай, за да не ме удря ток пак, си викам да го разредя докрай и грабнах ножиците... БУУМ. 5 секунди кома. Свестих се. Е, поуплаших котката и си заварих двете остриета на ножицата едно за друго, ама поне няма да ме хване ток. Оправих контактите ама светкавицата нещо на искаше да работи. Странно. Нищо, имам още 5.
Най-после! Всичко е настроено и извиках малкото ми братче да си изпробвам студиото. Заради липсата на стативи го накарах да стои на колене, леко приклекнал, с едната ръка да поддържа рефлектор под лицето си, а с другата да държи огледало извън кадъра, насочено под ъгъл 45 градуса към главата си.
Снимах, снимах, на 150тия кадър останах доволен. Тамън и на братчето му се схвана гърба и спря да се мърда, ама пък ми свършиха батериите. Край на снимачния ден.
... след два дни ...
Докторите се обадиха. Оказа се, че от светкавицата на братчето му се е отлепила ретината, ама нищо непоправимо. Май не трябваше да снимам на GN36 на два метра от него. Като му махнат превръзките на очите ще пробвам пак.
|
|