Автор: boni
Дата: 06-04-10 11:48
Целият столичен хайлайф минавал пред обектива на прочутия майстор
Поколението на 30-40-годишните все още помни ателието най-известния столичен фотограф-художник Петър Папакочев. Табелата на ъгъла на "Дондуков" и "Бачо Киро - там, където завиваше трамваят малко преди да спре, привличаше любопитните погледи. Софиянци така бяха свикнали с нея, че дори наричаха спирката "Фото Папакочев". Няма го вече маестрото на обектива. "Преди две години откраднаха и табелата за старо желязо. Беше ми изключително неприятно, защото тя имаше емоционална стойност и майка ми много държеше на нея", разказва синът Георги Папакочев, колега журналист. "С тази фамилия в България бяхме само трима: баща ми, моя милост и синът ми Петър, който е на 23 години, дипломиран специалист по международен мениджмънд в САЩ, в момента безработен и възнамеряващ един ден да продължи със специалността на дядо си. Разбира се, има и страшно много самозванци, които са се появявали и изчезвали, но те нямат нищо общо със запазената марка.” Легендарният Петър Папакочев е роден в Битоля. Дядо му - поп Евтим, бил изгонен от Македония заради пробългарски настроения и дейност. Сега гробът му се намира в църква някъде при Кричим. През 1924 г. семейството се мести в София и Петър чиракува при модния тогава фотограф Дражко Дацов (в сградата на кинофакултета на днешния НАТФИЗ). Постепенно способният младок поема цялата работа, след което се отделя и започва самостоятелно да гради име. Купува ателие на ул. "Леге" (където сега е колонадата на Президентството). Там са заведението "Империал", известната преди 9.IХ.1944 г. колбасарница на Докузанов и магазинът за кожи на Карадочев. От това носталгично минало е запазено рекламно филмче, което се излъчвало преди прожекциите в столичните кина. В него е запечатано как Папакочев приема клиентите си, как ги снима, обстановката вътре. Това е единственият запазен документ от старото ателие, което изгаря под разрушенията на бомбардировките заедно с целия огромен архив, трупан до 1943 г. До 1957 г. майсторът на черно-бялата фотография работи на ул. "Борис I" срещу Синагогата и чак след това се мести в популярното ателие на "Бачо Киро". По време на Втората световна война Петър Папакочев е военен фотограф към щаба на генерал Стойчев в Трета армия и пътува до Виена, за да снима фронтовите действия. За съжаление тези снимки са изчезнали и въпреки огромните усилия, които наследниците положили, не успели да ги открият. Репортажната дейност на Петър Папакочев остава неизвестна. За нас той е популярен като фотографа на хайлайфа и по-точно на градския човек. "На Тодор Живков така и не му хрумна да дойде да се снима при Фото Папакочев. Но затова пък оттук е минал целият цвят на българската култура - интелектуалци, певци, инструменталисти, артисти, хора на изкуството. Имаше много офицери и средностатистически граждани. Баща ми се е прочул като изключително добър професионалист, който въвежда доста нови моменти в студийната фотография. Просто снимките при него са били най-добрите и хората са се харесвали на тях." Фото Папакочев е не обикновена фирма, а емблема и знак на София. Всъщност едва ли има семейство, което да не пази в албума си снимка, запечатала паметните мигове от живота - годеж, сватба, дипломиране или спомен от приятел. Папакочев е сред пионерите, издигнали занаята в изкуство. "Званието фотограф-художник е било учредено през 1947 г., баща ми притежава свидетелство под номер 7 от тогавашната дирекция за култура. А моето свидетелство носи номер 220", обяснява синът. Приятелите на Георги Папакочев днес се шегуват, че е отраснал в проявител. Семейното жилище на "Бачо Киро" някога било работна площадка. Студиото било в едната от стаите, банята била лабораторията, или така наречената "тъмна стая". Съпругата на Петър Папакочев отмервала точно химическите съставки за проявителите. Ръчно направените по специална рецепта, те са сериозна гаранция за майсторска работа в черно-бялата фотография. Синът Георги Папакочев и дъщерята Ани отваряли вратата на клиентите в артистичния дюкян. "Баща ми отделяше страшно много време да разговаря с всеки, за да се отпусне пред обектива. Той казваше, че за да отиде човек в студиото, трябва да е в добро разположение на духа, да бъде със самочувствие, да си е надвил на масрафа. Защото никой не иска да изглежда зле и жалък на снимката. Всеки иска да бъде запечатан красив за поколенията. Ползваше само неутрален сив фон и което е най-важното - отлично боравеше с осветлението и ретуша. Така можеше да направи и от най-безличната жена киноактриса." Петър Папакочев издъхва през 1997-а на 84 години и до последно работи. Сватбената снимка на народопсихолога Марко Семов и съпругата му, тв звездата Таня Димитрова и футболиста Димитър Якимов, естрадната звезда Лили Иванова още като медицинска сестра, Емил Димитров, все още със собствената си къдрава коса, портрети на Константин Кисимов и световноизвестните Мстислав Ростропович, Арам Хачатурян, Давид Ойстрах, примадоните и кралете на Оперетата са само малка част от чудесата в многохилядната галерия от образи на Папакочев, които имат вече антикварна стойност. 300 от тях бяха показани на сензационната изложба "300 портрета на най-известните българи" през 1984 г. Какво повече може да иска от живота човек на изкуството, освен това да остави след себе си нещо хубаво, свързано с положителни емоции. Георги Папакочев е преподавател по фотожурналистика в НАТФИЗ и политически коментатор в "Дойче веле". След 9-годишно отсъствие се завърна в България през март. Негов синовен дълг, с който сега се е заел, е да качи архивите на баща си на цифров носител, за да ги запази за поколенията като образната история на българската култура.
Людмила Първанова, в-к "Стандарт"
|
|