PHOTO FORUM /PHOTOGRAPHY/ALBUM/BAZAR

Authors and albums

Contests

Awekening - contest

Category

Рекламирайте тук Затвори

Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.

Платени обяви

Как да рекламирам?

Теми - forum: Фотография

И отново- Моралът във фотожурналистиката?

Автор: sauron69
Дата: 23-03-10 10:29

Статията е от вестник Сега. И отново стигаме до въпроса до къде може да достигне един фотожурналист (фотограф) в стремежа си да документира събитието и хване момента? Със сигурност мненията по въпроса няма да са еднозначни.

"Да се улови смъртта в момента на настъпването и да се балсамира за вечни времена е нещо, което само фотоапаратът може да направи - пише Сюзън Зонтаг в последната си книга "Как се отнасяме към страданието на другите" (2002). - Фотографиите на бойното поле в мига на смъртта (или непосредствено преди) са сред най-ценените и възпроизвеждани във военната журналистика".

Тук текстът на Зонтаг продължава с описание на може би най-шокиращия образ на Виетнамската война: момента, в който полицай от Южен Виетнам екзекутира затворник от Виетконг, като го застрелва директно в главата. Зонтаг отбелязва, че снимката е едновременно автентична и режисирана - "от ген. Лоун, който извежда затворника с вързани на гърба ръце на улицата, където са се събрали журналисти. Той нямаше да изпълни екзекуцията там, ако репортерите не бяха на линия да я наблюдават". И накрая заключава, че "човек може да се взира в тези лица дълго време и пак да не стигне до дъното на мистерията и вулгарността на това съвместно наблюдение".

"Гардиън" напомня този текст на американската писателка по повод конкурса World Press Photo със снимките на 2009 г. На сайта на организацията сред многото драматични образи на конфликти, смърт и разруха е публикувана и серията на фотографа на "Асошиейтед Прес" Фарах Абдул Уарсамех "Убиване с камъни, Сомалия, 13 декември". Първата снимка показва заравянето на жертвата до шия в земята. Втората продължава с група мъже, които хвърлят камъни по главата му. На третата окървавеното тяло се извлича от земята. На последната мъжете хвърлят камъни по безжизнения труп, за да довършат кошмарния си ритуал. Четирите снимки са шокиращи по начин, който вече не можем да открием дори в най-нецензурираните военни репортажи. Инстинктът на всеки, който ги види, е да се свие от ужас. Снимките дори нямат текстове, предполага се, че контекстът е очевиден. Един журналист ги описва като

"порнография на страданието"

Впрочем в началото на месеца "Сънди Таймс" пусна избрани фотографии от конкурса и предизвика масови протести на възмутени читатели.

Преди седмица в блога на списание Foto8 ветеранът фоторедактор Колин Джейкъбсън писа, че "потресаващите фотографии предизвикват интересни етични дилеми". Меко казано. Казано по-ясно, "очевидно има някаква степен на взаимодействие между фотографа и изпълнителите на ужасната смъртна присъда". Може би е така. Но какво точно взаимодействие? За разлика от виетнамската снимка в случая със сомалийската жертва екзекуцията щеше да се изпълни и в отсъствието на фотографа (други снимки от същата серия, които не са включени в селекцията на World Press Photo, показват публика от местни хора, събрали се да гледат убийството). От тази гледна точка фотографът не е взаимодействал с убийците, макар че почти е сигурно, че е издействал някакъв тип разрешение да снима. Освен това е заснел екзекуцията във всичките й стадии, в цялата й безкрайна и мъчителна жестокост. Какво коства това на един човек, може да каже само той - фотографът.

Снимки, толкова крайни като тези, предизвикват много въпроси за морала на репортажа. Дали например фотографът е имал някаква комуникация с жертвата преди убиването й? Дали реакцията ни към снимката щеше да е различна, ако знаехме със сигурност, че

обреченият човек е дал разрешение

на фотографа да документира ужасната му смърт? А ако знаехме, че фотографът е рискувал собствения си живот, пътувайки през разкъсваната от конфликти Сомалия, за да документира екзекуцията и да я покаже на света като свидетелство? (Впрочем можем да съдим от постингите под статията на Джейкъбсън, че най-вероятно точно такъв е случаят.) И в крайна сметка тази ексцесия принизява ли ни, или ни просветлява? Или просто ни шокира до състояние на безпомощност?

Отчасти сложната сила на тези фотографии идва от онова, което Зонтаг нарича "провокацията", вградена във всички образи на истинско страдание. Първият въпрос, който задават те, е "Можете ли да гледате това?". Може би самата писателка стига най-близо до дефиниране на моралната дилема, когато пише: "Има срам, както и шок в гледането на истински ужас в близък план. Може би право да гледат образи на страдание от такова крайно естество имат само хората, които могат да сторят нещо за облекчаването му... или онези, които могат да научат нещо от него. Ние, останалите, сме воайори, независимо дали го искаме или не."