Рекламирайте тук Затвори
Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.
Платени обяви
        
 Теми - forum: Фотография
 първа  назад  1  2  3  4  5  6     всички  напред  последна
 Тема предимно за портретисти
Автор: never_there   
Дата:   09-03-10 20:29


Или за хора, които снимат други хора.

Ще ми е интересно ако споделите чувствата или връзката или емоциите, които изпитвате когато снимате хора. Ако не изпитвате нищо, това също е отговор.
Търсите ли връзка? Винаги ли намирате? Има ли значение за резултатите или няма никакво значение според ваши наблюдения? Имате ли "трикове" за да "размекнете" обекта пред фотоапарата?

Споделете за вашия опит и мисли; сигурна съм че има поне 1,000,000 разновидности, опредления и нагласи.

Още една тема, в която по дефиниция няма правилен отговор. И от сърце ве моля да няма спам. Благодаря.


Отговори на това съобщение
 Re: Тема предимно за портретисти
Автор: tnt   
Дата:   09-03-10 20:31

Иска ми се, големите портретисти да споделят... За мен лично част от удоволствието е да контактувам с модела и да предизвикам емоция в него/нея... и не задължително приятна [smilie3]

Ще следя темата с интерес.

Отговори на това съобщение
 Re: Тема предимно за портретисти
Автор: lipostok   
Дата:   09-03-10 20:50

Този потребител е деактивиран. Всички негови текстове са изтрити от администратора.

Отговори на това съобщение
 Re: Тема предимно за портретисти
Автор: мара   
Дата:   09-03-10 20:52

като тинта. понякога им се подмазвам или ги подкупвам. понякога ги заплашвам, а понякога само дебна.

Отговори на това съобщение
 Re: Тема предимно за портретисти
Автор: ALBIREO   
Дата:   09-03-10 20:56

Ще си позволя да дам своите 2 евро цента. [smile]

ДА, според мен има значение "връзката" между модела и фотографа. Скромният ми опит до момента показва, че трудно се постига въздействащ кадър, който да не е провокиран/уловен от фотографа. Това означава, че или моделът трябва да си е предразположен да позира "целево" или фотографът да го провокира. Когато моделът е непозната личност, опитният портретист интуитивно или съвсем целенасочено намира начин да го предразположи при създаването на конкретната фотография. Не опитният като мен - гледа, мисли и се чуди как аджеба да обясни състоянието в което иска да изпадне моделът му. Дали да се смее по определен начин, дали да е сериозен, колко точно сериозен и т.н. Мисля, че започнах да усещам как точно да изваждам емоциите от моделите си, което ми доставя голямо удоволствие. Самата комуникация по време на снимки е голям кеф. :)
Ама трябва да си пич, за да можеш да се справяш на прима виста. Особено когато времето те притиска.
Това е наблюдението ми към момента. С годините напред - ще видим. :)

Отговори на това съобщение
 Re: Тема предимно за портретисти
Автор: never_there   
Дата:   09-03-10 20:58

мара, това са триковете или тактиката ти (или направо стратегията). [smilie24]
а относно чувствата в самата теб? приемаш ли някоя от тяхната енергия, настроение, личност? изпитваш ли някаква връзка?


Отговори на това съобщение
 Re: Тема предимно за портретисти
Автор: portradamus   
Дата:   09-03-10 21:01

За два часа портретна сесия можеш да научиш повече за модела отколкото би научил за един месец социално-любезно общуване. Те това е емоцията на снимането.

Отговори на това съобщение
 Re: Тема предимно за портретисти
Автор: svetalcho   
Дата:   09-03-10 21:25

Ами аз понеже напоследък предимно портрети/хора снимам да споделя ако може[smile] ?
Различно е...понякога се получава контакт, независимо от възрастта на модела и стават хубави снимки. Има обаче хора "бурсуци"...каквото и да правиш те си остават с едни и същи каменни лица. Обикновенно се усмихвам на хората, шегувам се с тях, обяснявам им, че не боли...това защото напоследък ми се налага повече да снимам хора, които не са свикнали да ги снимат. Повечето омекват, разсмиват се на шегите и се получава[smile] . Но както казах има и случаи, в които се чувстваш безсилен просто.Давам три примера с хора на една и съща възраст...приблизително:

Актрисата Мария Русалиева...не спря да бърбори, винаги усмихната...не ми се тръгваше от нейния апартамент...

http://photo-zona.net/index.php?APP_ACTION=DISPLAY_IMAGE_BIG&IMAGE_ID=396166



Професор Киров един от най-известните хирурзи онколози в България. Не можах да изкарам усмивка от него, каквото и да му говорех

http://photo-zona.net/images/user323/album8035/large/1268162298_igka5230_SAK_1404.jpg



Дончо Папазаов...няма да обяснавам кой е [smile] Големи приказки, голямо нещо, даже пушихме лула двамата на края и пихме домашна ракия

http://photo-zona.net/images/user323/album8035/large/1268162350_uisz3078_Donchobw.jpg




Та хора всякакви....

Отговори на това съобщение
 Re: Тема предимно за портретисти
Автор: never_there   
Дата:   09-03-10 21:48

"хора всякакви" е правилно [smilie24]

а как се чувстваш когато снимаш борсук всъщност?


Отговори на това съобщение
 Re: Тема предимно за портретисти
Автор: rhyan   
Дата:   09-03-10 21:54

Много хубава тема! Аз лично предпочитам да дебна в засада, може би защото се чувствам неуверен в уменията си, а и същевременно защото мисля, че човек изглежда най-добре, когато не знае че е сниман. Уви, в такава обстановка трябва да се съобразявам с ред други фактори като светлина, случайно влязъл предмет в кадър, и други подобни.

Не съм професионален фотограф и за мен прикритата позиция е най-удобна, защото аз се чувствам комфортно, а когато съм спокоен мога да съобразявам доста по-трезво обстановката около себе си. Именно този комфорт няма как да го постигна в директен контакт с обекта, освен ако не съм провел поне половин час разговор с него. Та в този ред на мисли, колко време ви отнема предразполагането и опознаването преди да посегнете към камерата?

Отговори на това съобщение
 Re: Тема предимно за портретисти
Автор: never_there   
Дата:   09-03-10 22:10

при мен нещата са раздлени на много пластове.
в крайна сметка независимо кой е обекта ми и дали ми се плаща или работим заедно над мой личен проект, аз изпитвам нужда за връзка с човека пред обектива. В повечето случаи се получава, защото първо мисля че съм имала много късмет, второ защото съм много земна и гостоприемна на моя територия (а когато се снима дали си в студиото си или си "на локация," когато ти си фотографa, мисля че територията е винаги твоя) и хората отговарят положително в 99 от 100 случая на такава стимулация когато са в положение на безащитност (пред фотоапарат).

Не всичко е успех, разбира се и в същото време когато снимам "борсук" се чувствам тежко, теговно, изцедена от енергия и, малко смешно, но опетнена. Дори снимките от такъв опит не обичам да гледам (дори когато са признати от мнозинството за добри).

Много емоционално, мда, но както някой сякаш спомена по-горе, и за мен фотографията е силно емоциолно занимание.



Публикацията е редактирана (09-03-10 22:13)

Отговори на това съобщение
 Re: Тема предимно за портретисти
Автор: rhyan   
Дата:   09-03-10 22:17

Я уточнете първо какво имате предвид под борсук - чисто физически не особено красива персона, или просто крив в червата задръстеняк, който може да е много симпатичен ама постоянно да е навъсен и да изглежда зле поради този факт?

Според мен задръстеняка е много по-неподатлив на снимане обект, от колкото който и да било не чак до там красив хуманоид :) И в двата случая, особено с хуманоидите, и най-вече с не до там земен произход, май е най-добре да си под прикритие :))))

P.S. А, вие сте писали, ма да има кой да чете...е добре че чета по два пъти :D



Публикацията е редактирана (09-03-10 22:19)

Отговори на това съобщение
 Re: Тема предимно за портретисти
Автор: never_there   
Дата:   09-03-10 22:24

аз имам предвид 2-рото.


Отговори на това съобщение
 Re: Тема предимно за портретисти
Автор: viliyana   
Дата:   09-03-10 22:33

На мен ми е много трудно да накарам модел на който му е весело да стане сериозен и обратно...
Затова обичам да ги снимам когато не знаят от далече-тогава са най добрите ми попадения. Особенно децата ;)

Понякога използвам един трик: Казвам им че си нагласям настройките на апарата и че когато започна да снимам ще кажа ;) Това кара модела да се отпусне и после е по-лесно и за двамата а и през това време съм успяла да направя няколко добри кадъра ;) Не пречи да опиташ и ти. Успех! Забелязала съм че някой модели много искат да си видят снимките и когато им ги покажа първите няколко, те се развеселяват и сами започват да искат да помагат, даже и идей дават и добре ги изпълняват. Така че относително е да се каже че има правила или заучени фрази при фотосесия.
Истина е че има модели при които просто не се получава и това е :( За тези ситуации и аз искам съвет от професионалистите.

Отговори на това съобщение
 Re: Тема предимно за портретисти
Автор: Mec   
Дата:   09-03-10 22:41

If the following post is considered as a spam I do not mind to delete it ( by myself).

С предварителното уточнение че нямам студио и не изкарвам пари от снимки, споделям само един пресен случай от неделя.Този резултат го постигнах чрез empathy / empathie ( няма точна дума на български, какво да правя).

https://photo-forum.net/i/1271548


За да постигна състоянието на empathy / empathie си послужих с това което знаех по отношение на характера и поведението на една друга дама имаща външна (физическа ) прилика с тази от снимката. За мой късмет приликата не беше само външна, непозната дама от снимката реагира точно така както щеше да реагира моята позната в същата ситуация. Освен това, на подсъзнателно ниво са ми помогнали много познанията ми отностно това ка са се чувствали други хора в подобна ситуация в която се намираше дамата от снимката.
Наблегнах също на несловестните жестови изразни средства за демонстриране искрено поведение от моя страна.
Има и нещо друго (свързано с житейския ми опит) което много ми е помогнало, ама няма да го напиша понеже не ви върши никаква работа да го знаете след като не сте минали по моя път.

п.п. та на френски тази дума empathie се използва в смисъл на способността ти да се поставиш на мястото на друг човек с цел да се опиташ да разбереш как той усеща и възприема действителността.



Публикацията е редактирана (09-03-10 22:42)

Отговори на това съобщение
 Re: Тема предимно за портретисти
Автор: nutz   
Дата:   09-03-10 22:42

аз не мога да разбера защо "персоната" трябва да е красива, важно е човек да има излъчване, да отговаря на дадена емоция и настроение което искаш да постигнеш в кадъра. Красотата не е от жизнено важно значение за мен, все пак не снимаш за playboy тук целта е различна [smile]

Отговори на това съобщение
 Re: Тема предимно за портретисти
Автор: nomadsl   
Дата:   09-03-10 22:45

Добра тема.
По принцип - не от всеки човек става добър обект за портретуване, както и от не всяка дъска става хубава цигулка.

Аз много внимателно подбирам моделите си. Обикновено са просто лица, с които живота ме е срещнал. Усещането, което създава индивидуалното ми разбиране за човека отсреща е от основополагащо значение. То ми дава тласък към някакво визуално съждение.
Втората част е избор на среда. Може да е трудно решение, може да е импровизация..., но трябва да има онази "кохерентност", която личният ми прочит за ситуацията създава. Практически никога не снимам в студио. Твърде безлично е за мен - нещо, като да погалиш някого с ръкавица. Отделно чисти резултати в стерилна среда не ме привличат - моята цел е художествен, а не научен резултат.
Сега основното. Цялата ситуация, историята, изказа, внушението или всичко, което кадърът носи, задължително трябва да има две страни. Едната е индивидуалноста и личностното пресъздаване на мига собствена история, която моделът ти предоставя. Всичко интимно и емоционално, което е произвело общуването между вас. Другото.... Ех, другото! Трудно е да се определи. Това е лъчът универсалност и мистичност, който те пронизва, когато имаш чувството че изживяваш повторно нещо сънувано.. или живяно преди. Неопределената тайнственост и застиналост на усещането, че си манекен без лице, застанал пред друг манекен... в пиеса, която не разбирате.. идваща от нищото и отиваща незнайно къде. Но всичко това пронизано с нишката сигурност и вяра, че си част от някакъв грандиозен и невероятен по мащаби план и невероятното чувство за идентичност, че си успял да изразиш бегло някаква проекция на частица от този план. Банално казано - портрета трябва да е с единия крак в индивидуалното, а с другия в мистиката на вечността.


Отговори на това съобщение
 Re: Тема предимно за портретисти
Автор: never_there   
Дата:   09-03-10 23:14

nomadsl, хаха, е как да пише някой сега след този отговор. изпрати ни всичките в ъгъла да си събираме думичките.

шегувам се! :)

ммм, студиото не мисля че може да е пречка за човешката връзка с обекта ти. по-скоро искаш да кажеш че като на творец не ти харесва обстановката, защото не създава образите, които са в главата ти. аз бих могла да споря че тишината и празнотата на студиото въщност могат да накарат връзката м/у фотографа и модела да е още по-силна, ако нещата потръгнат.

а също така бих могла да каже че понякога хората искат, примерно, 50% сив фон и стерилна обстаnовка за продукта си, но не е за това темата. дори в този случай (в който обстановката се диктува от клиента) връзката с модела е силно необходима за мен.


Отговори на това съобщение
 Re: Тема предимно за портретисти
Автор: rhyan   
Дата:   09-03-10 23:23

Nomadsl - винаги след твоите постове ми се вие свят. Адски трудно смилаем си, но определено предлагаш интересни гледни точки. Не знам защо, но аз винаги свързвам студиото с продукт, с нещо, което трябва да изглежда 'барнато'. Докато естествената среда според мен е мястото където трябва да откриеш съшността на обекта. Или иначе казано - в студиото снимаш онова, което обекта иска да бъде, неговата маска, която той слага според заобикалящата го среда, а в 'естествени условия' обекта е самия себе си. Може би факта, че е поставен под прицел в естествената среда го кара да се чувства несигурен - един вид 'Леле, тоя ще ме види гол'. Докато в студиото, и гол като кол, пак е с маска и си вика - е сега ще му покажа аз на тоз зад обектива, кон боб яде ли.

Отговори на това съобщение
 Re: Тема предимно за портретисти
Автор: never_there   
Дата:   09-03-10 23:30

аз пък продължавам да съм на мнение че и в студио и в естествена среда обекта носи голяма част от себе ( и настроението си) си пред фотоапарата и пред фотографа. мисля че ако чудесно си пасвам с дадена личност и работим добре, има малка разлика дали ще сме в студио с 4 бели стени или на красив плаж по залез; ако не можем да намерим общ език, разбира се, е също без значение къде сме. тоест аз не правя разлика в средата, или по-скоро не я намирам за съществена в дискусията на първоначалното ми питане.


Отговори на това съобщение
 Re: Тема предимно за портретисти
Автор: stanivoev   
Дата:   10-03-10 00:35

Каквото и да казват за мен 50% от снимката е взаймодействито с обекта, аз не снимам в студио, а на улицата, и ако не вляза в контакт с модела забрави за снимка, а дебненето не портрет.

Отговори на това съобщение
 Re: Тема предимно за портретисти
Автор: arakinixon-cie   
Дата:   10-03-10 00:37

Неопределената тайнственост и застиналост на усещането, че си манекен без лице, застанал пред друг манекен... в пиеса, която не разбирате.. идваща от нищото и отиваща незнайно къде.
blah blah

kude tva si lichi ot portretite ti??

Отговори на това съобщение
 Re: Тема предимно за портретисти
Автор: TheOne   
Дата:   10-03-10 00:39

флирта с модела(жена) е много важен...поне аз така го чувствам [smilie7]

Отговори на това съобщение
 Re: Тема предимно за портретисти
Автор: autosvet   
Дата:   10-03-10 00:51

Снимането на хора е преди всичко общуване.

Глупостите на номада няма да ги коментирам задълбочено само ще повторя нещо което и друг път съм казвал: Той не може и не снима хора. Личното ми мнение - въпреки рейтингите, годините опит и форумното му присъствие.

Отговори на това съобщение
 Re: Тема предимно за портретисти
Автор: kali222   
Дата:   10-03-10 01:46

Интересно ми е да ви чета. Харесва ми това, че всеки от вас има различен подход.

Мен винаги ме е занимавал въпросът портретистите към какво се стремят по-точно - да представят човешкото същество по начин, който те го възприемат или по начинът, по който то самото се вижда. Дали портретът изисква дълбоко познаване на обекта или той е по-скоро идея на автора му за портретувания, която изобщо не е нужно да е вярна? В последния вариант не се ли получава така, че портретът вече не е на конкретния човек, а по-скоро мисловна конструкция, портрет на някаква роля, която портретуващия му е дал?



Публикацията е редактирана (10-03-10 01:47)

Отговори на това съобщение
 първа  назад  1  2  3  4  5  6     всички  напред  последна

За да пишете мнения трябва да влезете с потребителското си име.
Влезте от тук »