Автор: nomadsl
Дата: 30-01-10 03:22
Няколко истории за “материята” и нейната познаваемост.
Без патос.
Изглежда, кратките ми слова отпреди месец са породили известна дискусия.
Искам да благодаря на тези, които ме подкрепиха, на тези, които ме разбраха превратно и също и на тези, които нищо не разбраха. Намирам в този случай, още едно доказателство, че три различни контекста, три различни прочита, могат да бъдат обединени в една история.
Убеден съм, че историята е нещо много важно. Нали за нейното писане и пренаписване се водят сражения и днес. Ето Борисов се позовава на известни имена, като Нютън /да не се бърка с Исак Нютон/, Аведън, Пен, Тарсем - всичките /според него/ разположили авторитетно тела в историческото поле. Не искам да ги омаловажавам. Вероятно могат да се добавят и други, не по-малко значими лица. Можем да продължим по този път, докато запълним цялото място /на историята/, всеки неин квадратен метър - така че всички останали неспоменати индивиди неминуемо увисват без почва под краката си.
Те са извън. Извън историята.
Сложно нещо е историята. Като се замисля, каква ли е историята на началото на миналия век? Според Люмиер, това е историята на утвърждаване на кинематографа. Според Ленин, това е историята на първия пролетарски социален експеримент. А според Айнщайн, това е опит за проглеждане в историята на света - в повече от три измерения, както и милиарди години назад.
Съвсем друга може да бъде историята на миналия век в помътнелите очи на майка, загубила чедото си в касапницата на Първата или Втората световна.
Убеден съм, казано математически, че съществува поне една история, която да свърже три произволни “факта” от миналото, настоящето и бъдещето.
Прочетох текста ти, Борисов.
Не казвам, че грешиш - нали винаги може да съществува история, в която ти си прав, аз съм хладилник /ха-ха/ и т. н. Изчитайки словата ти, просто ще кажа, че всичките ти позиции са... много малко вероятни. Не ми се рови теза по теза - ще се спра само на една:
Борисов:
“ ...В този ред на мисли, нито един истински "творец" не се опитва да предава послания на аудиторията чрез работата си, и е покъртително наивно да се твърди обратното. Да не мислиш, че на Гоген му е пукало някой си как ще интерпретира таитянските му мазаници? Или че Бюнюел или Дали дават и пет пари за мнението на публиката, която, видиш ли, отчаяно търси проникновените истини и референциите в творчеството им? Хиииич и не им пука, и правилно - а хората, която творят за другите и тяхното одобрително тълкуване, са безстойностни мишоци, които никога не оставят следа в историята. Питай Шопенхауер за мнението и отношението към масата. “
В какъв контекст трябва да разбирам подобно твърдение? Ако е споделяне на “рекламист”, който единственото, което го интересува е колко се плаща - то ще се съглася. Но ако се отнася за артист, който твори изкуство /в цялата колебливост на това понятие/ - то няма да се съглася. По мое разбиране всеки акт на творчество, иманентно съдържа в себе си и е неотделимо акт на комуникация и общуване. Творчеството е “слово” и послание в най-широкия възможен смисъл. То жаждува ответност с всяка своя брънка. Дали ще нарисуваш картина или ще родиш син - това е проекция на един и същи жест. А бащите обичат децата си, както и творбите си, като рожби - с любовта към нещо свое, не съвсем подвластно и веднъж откъснало се - не много контрулируемо. И тази любов е смисъл и послание, както и самият плод - от дадена личностна точка на “сингурлярност” към други такива в божествения небосклон. Спомни си какво е Исус - послание от Бог към човеците. И посланието е любов, истина и живот.
Прав си, че рекламистът гледа на “..чуждата леха с картофи..” с философията на надничар, а не творец. Независимо колко майсторско и изкусно е изделието му. Защото изкусно не е изкуство. И оттук започва подмяната. Рекламата се интересува от човека само толкова, колкото да го превърне в манекен на продукти за продан. За нея той е силует без душа и тя му подава ръка, само за да прибере банкнотите му и да го изкуши. Рекламата плаща с илюзии, а взема реалности. Колкото и да е излъскано и изкусно посланието и - единствената дълбочина, към която тя се стреми е дълбочината на портфейла на своя клиент.
Да, рекламата жонглира добре с изразните средства, особено визуалните. Тя те лъже, че отиваш на театър, а всъщност те води на цирк. Изборът е твой.
Разбира се, нещата не стоят така полярно противопоставени. Опитът да ги разделим с формален анализ ни доказва за пореден път /прав е Гьодел/, че живият живот ще се изплъзва винаги и ще стои винаги частично извън системите и теориите и манипулациите с необхватната си противоречивост. Затова /иронично/ в предишния си текст намекнах, че рекламната фотография - “обективно” трансформирайки действителността в илюзия, отваря неизбежно сама пробойна в собствения си маскарад. Това са малките грешки, недоглежданията, електронния часовник под ризницата на рицаря, който се мярка за малко. Но това са нещата, които разширяват контекста, ...за този, който умее да гледа - встрани, по-дълбоко или по-далече.
Защо спорим. Сигурен съм, че има поне една история, в която всичко е суета,... и твоят текст .... и моят текст. Но това не е само тъжна история. В нея има много повече.
Един човек седи пред огледало. Може да е огледало в гримьорна. Той наблюдава изражението си. Вижда себе си, е, ако има някакъв филтър в очите си ще вижда ... селективно. Може да види и друго - някое паяче по стъклото, напукана амалгама, кривият пирон, на който виси въпросното огледало.
Един човек се е надвесил от лодка и се опитва да се огледа. Водата е променлива стихия - тя разкривява чертите му в безброй посоки. Човекът наблюдава лицето си. Леко премествайки поглед или просто префокусирайки той вижда - под водата се движат риби. Дълбоко е, още по надолу, сред водорасли - може би останки от потънал кораб. Счупена амфора. Безброй истории оживяват. Вече е много дълбоко.
Всъщност дъно няма.
|
|