Автор: magnet
Дата: 05-02-10 12:12
Всяка година по това време моите ученици правят следното упражнение.
На един лист с по две-три изречения описват 5 неща, които те самите определят като негативни.
На гърба на листа отново с по 2-3 изречения описват 5 положителни. Когато изпълнят заданието, получават следващото - сега в петте отрицателни да открият нещо положително и обратното - в положителните - нещо негативно.
Тази година им разказах какво са правили децата от предишни години, след това им разказах за конкурса във фотофорум и им предложих "да участват" в конкурса правейки "снимка с думи", вместо обичайното упражнение.![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
Ето един опит.
Автор:Мартин Михов - 7 клас.
Диптих
Обичам да съм с приятели. Да се забавляваме заедно, да правим глупости, да си живеем безгрижно.Обстановката, която ми харесва много, не винаги е когато съм в моята компания.
Понякога много повече обичам да си седя сам вкъщи, в моята стая. Щорите са вдигнати докрай, а навън е тъмно. Аз си седя пред компютъра и слушам музика. Колкото и банално да е това, то ми харесва. Не правя нищо особено на компютъра. Най-често играя някаква игра, но не вниквам кой знае колко много в нея. Объщам внимание на музиката. Независимо дали е тежка и брутална или забавна, някакво чувство ме изпълва. Изпадам в делириум и не чувствам нищо. Все едно съм свободен, нямам никакви грижи. Нищо не може да ми развали настроението. Самотата не ми пречи. Отдавам се на размисъл. Но след дълго мислене започва да ми става лошо. Стаята вече не ми е приятна. Музиката става по-тъжна и депресираща. Отдавна вече не играя на компютъра. Заслушвам се в текста на песните, който допреди малко е напомнял на кучешки лай или крещяща птица. Вече текстовете са членоразделна реч и разбирам за какво става въпрос в песента. Започвам да се чувствам самотен. Все едно на никого не му пука за мен (изключвам майка ми понеже съм свикнал с нея). Стаята се превръща в затвор под формата на куб, който се носи в друго измерение. Не знам защо ми става така. Може би заради музиката. Или липсата на човек вкъщи. Дори и майка ми да е в другата стая пак се чувствам така. Сигурно дълбоко в себе си харесвам да е така. Една и съща стая с една и съща обстановка ме кара да се чувствам по два съвсем различни начина. Има много неща, които ми харесват, но никое не се превръща в нещо депресиращо така бързо, както моята собствена стая. Дори нищо друго не е способно да ме накара да се чувствам толкова самотен.
Защо го споделям?Защото ужасно ми хареса и защото докато има такива българчета за нас има надежда.
|
|
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[shtrak]](https://photo-forum.net/forum/smileys/shtrak.gif)
![[smilie25]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley25.gif)
![[smilie19]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley19.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smilie11]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie11.gif)
Защо не се виждат резултатите / точките / гласовете / автори и чудесии ![[smilie8]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie8.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram