PHOTO FORUM /PHOTOGRAPHY/ALBUM/BAZAR

Authors and albums

Contests

Awekening - contest

Category

Рекламирайте тук Затвори

Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.

Платени обяви

Как да рекламирам?

Теми - forum: Фотография

За "скритото" изображение във фотографията

Автор: nomadsl
Дата: 15-01-10 16:04

Чай с ром или за скритото изображение във фотографията

Който се е занимавал със сребърно-халогенидна фотография знае значението на тези думи. След експонирането на лентата /или плаката/ авторът е принуден да положи още известни усилия за да може скритото да стане явно. Действията на фотографа, с които той се стреми да изяви заложената в материала потенция, не са хаотични. Те са плод на познание, личен опит, експериментална нагласа и много още “едно наум” за да се появи продукт, който по същество представлява алегория на авторовата идея. С една още много важна съставка. Поради техническото си фотокопирно естество, фотографията неизбежно работи с техниката на колажа и авторът неизбежно слага на тезгяха внушения и идеи надхвърлящи неговите собствени. Това е “щипката сол” , парчетата действителност, които могат да те повлекат в непредвидени посоки.

Хрумна ми, че днес в понятието “скрито изображение” се крие една много хубава метафора. При това пълна с носталгия. В добрата си практика, авторът ни предлага едно изображение, което е потенция от скрити смисли, проекция на неявни същности плюс неизбежен елемент от непредвидени значения. От мен, зрителя, се очаква да извърша процеса на ”проявяване” с акта на възприемането. Продуктът на този акт е една с нищо несравнима емоция, едно божествено докосване до бездната на същноста, съпроводено с неизразимият трепет на синхронност и различност между мен, като зрител и авторът, като творец.

Седя си аз в един бар и си мисля за тези и други хубави неща, докато в мен постепенно се “прояви” желанието за хубав чай с хубав ром. Наблюдавам бармана, който активно жонглира с бутилки пред своя клиент в поредица от изключително сръчни и също така изключително излишни движения. Горе над бара са разположени в светещи пана няколко рекламни фотографии. Изобщо в цялото заведение има доста фотография - и по стените и по колоните. Вглеждам се в тези фотографии, където млади момичета и момчета са сгърчени в неудобни и странни пози, с едничкото желание да ти продадат нещо. Опитвам се да извърша акта на възприемане и постепенно разбирам, че единственото, което струи от целия този ярък крясък е ... тишина. Но това не е тази тишина, която те запокитва в бездната, когато нощем излезеш от палатката и съзреш небосвода над теб. Когато не чуваш нищо освен биенето на сърцето си и звездите над него.
Това е друга тишина. Тишината, когато спре хладилника поради липса на ток и всички електронни играчки в къщата онемеят. Тоест тишината на нищото, а не на всичкото.

Опитвам се да си представя авторите на тези творби, с тяхната сложна и скъпа техника. Антуража от стилисти, коафьори, асистенти, декоратори и всякакъв друг “креатив”, в чиято утроба протича създаването на подобно изображение. Опитвам се да си отговоря, как тези лица идентифицират своята житейска мисия. Какво реално искат те да кажат. Дали, еретична мисъл, всъщност те няма какво да кажат. Те изглежда единствено искат да продадат своето ресурсоемко, сложно и скъпо нищо на една друга категория лица - лицата, които искат да продадат нещо друго. Тe са различна категория лица. Техният продукт съдържа /понякога, но не често/ някакъв смисъл. Някаква полза за индивида. Но този продукт, тъй като е все още много близо до нищото, се нуждае от подкрепата на по-горната категория лица, за да претърпи сложната и скъпа обработка по нарастване на масата.

Струва ми се, че е тъжен живота на тези брокери на илюзии. Представям си ги как с отекли от смучене палци, те, като млади Айнщайновци неуморно огъват и усукват нищото в търсене на новата, “странна” , “очарователна” и различна естетика на предлагането. Техните естествени манекени - красотата на младото поколение са готови да подтиснат “смисъла” /поне по-осъзнатата част от тях/ и с невероятен ентусиазъм раздават плъттта си за горещите щампи на “актуалните модни тенденции”.

В този ред на мисли си представих как бармана ще изпълни моята поръчка от хубав чай с хубав ром. Вероятно ще използва опаковка от чай и празна бутилка от ром, ще ги подхвърли сръчно пред мен и ще каже с усмивка:

Imagine!

Има ли светлина в тунела? Има, но не в този тунел, ха, ха .. и въпреки инжинера, както често се случва в живота. Същото е както, когато гледаш /в музейте и библиотеките/ стари рекламни табели. Разглеждаш пожълтелите листа, представяш си задъханият ритам, кресливостта и пустодейсвието, което с голямо самочувствие се е прокламирало, като истинското изкуство, страстите, емоциите. Но освен пустотата, безсмислието и прахосаната “всуе” енергия на техните създатели, някак между редовете започват да прозират и други неща. Малки неща - пропуснато, недоизпипано в бързината, недовидяно. Но от там /пусти фотографски реалитет/ започва да струят онези важни частици истински живот и постепенно, парче по парче се проявява картина - друга, скрита и истинска - на минали събития и животи.

Но нали за това си говорим - за “скритото” изображение.

2010 год.