Автор: forbiden
Дата: 11-11-09 00:17
За ProPhoto RGB:
Много се извинявам, ако не сте получили отговор на въпроса си - надявам се да приемете да го направя сега, може и да е интересно за други също:
- Основната идея на ICC цветния мениджмънт e всеки файл с изображение да бъде съпътстван от ICC профил, в противен случай, колкото и съвършено да са калибрирани и профилирани мониторите и принтерите ни, резултатът ще бъде изненада. Причината е проста - сами по себе си, стойностите RGB или CMYK в дадено изображение не носят значение на конкретен цвят - те са просто сигнали към монитора или количества печатарско мастило. Подадени към различни репродуциращи устройства, едни и същи стойности в RGB или CMYK ще генерират различни цветове на изхода, и то в много широки граници!
Да се направи математически модел, какви точно цветове човешкото око може изобщо да види - това е била идеята на една голяма група от учени, събрали се през 1931 г. и извършили огромен брой опити с помощта на обекти, източници на светлина и, естествено, наблюдатели. CieLAB е моделът, който изкристализирал с течение на времето, опитите и грешките. Основното при него е, че всяка комбинация от стойности за L, a и b, означава точно определен, конкретен цвят, така както човек с нормално цветно зрение би го възприел при строго определени условия!
За разлика от LAB, стойностите на R, G и B, сами по себе си, изпратени към изходно устройство - например принтер или монитор, ще доведат до получаването на различни цветове, в зависимост от хартията, мастилото, монитора и т.н.
Затова, още при генерирането на дадено изображение, софтуерът освен RGB стойностите за всеки пиксел, прикрепя към файла и ICC цветови профил, който не е нищо друго, освен една проста таблица или матрица, показваща в този именно конкретен случай, когато авторът е генерирал изображението, какви точно цветове е имал предвид и кое точно морско-синьо е било обозначено с дадена RGB стойност! Или, с други думи, профилът е джобния речник, който RGB файлът носи със себе си, когато отива в LAB - страната на истинските цветове.
А той отива в LAB винаги, дори и ние да не предполагаме за това! Всеки път, когато искаме да го видим на монитора или да го отпечатаме на принтера, CMM или колор мениджмънт модула (на български) използва профила за да конвертира RGB или CMYK стойностите в LAB, така нареченото междинно цветно пространство, известно още като PCS (profile connection space). Защо именно в LAB - ами защото то е достатъчно голямо пространство, например толкова голямо, колкото очите ни могат да видят, и не се налага някои "неудобни" цветове да бъдат замесени с други, "по-подходящи"!
Дали Вашият профил идва с прикачен AdobeRGB, sRGB или ProPhoto RGB - няма никакво значение - той ще бъде конвертиран в LAB, a прикачения профил ще бъде използван за да се припознаят цветовете, които Вие сте създали, в RGB стойностите, които са записани във файла Ви.
Следва интересното - как обаче тези цветове да се изобразят на изходните устройства - те искат не LAB, а контролни сигнали или команди колко капки от кой цвят мастило да поставят на дадено място.
Налага се втора конверсия - от LAB в RGB или CMYK. За тази цел, трабва да имаме профил на изходното устройство - този профил отново е едно просто описание, нещо като книга с рецепти - ако искаш да отпечатам на хартията еди-кое-си морско синьо, ти трабва да ми изпратиш еди каква си стойност в CMYK, например. Откъде профила знае това? Много просто - някой, някога, е изключил цветния мениджмънт на системата, настроил е принтера както трябва (калибрирал го е) и е отпечатал накакъв тестов чарт, състоящ се от 1000 - 2000 квадратчета с опредени, предварително известни стойности в CMYK (или RGB). След това, изчакал е да изсъхне разпечатката, така че да се постигне достатъчна стабилност на цвета и с помощта на спектрофотометър е измерил всяко квадратче с какъв точно цвят се е отпечатало, или по-точно, каква представа за цвят би се създала в мозъка на наблюдателя, разглеждащ тази разпечатка от определено разстояние, осветявайки я с определен източник на светлина ...
След това, измерените LAB стойности (или спокойно можем да кажем цветове), са записани срещу комбинациите от CMYK (или RGB)цифрички, които са довели до тяхното отпечатване. Създадена е рецептата, какви цветове може да "сготви" принтера и как точно приготвя всеки от тях - роден е поредния ICC профил!
Всичко изглежда е перфектно - но уви! Има един малък проблем - оказва се, че принтерът има желание, но няма възможности да сготви някои специални цветове. Ако тези цветове не са налични в нашата картинка - няма проблем, отпечатъкът ще е почти перфектен. Ако обаче нашата картинка е CG Art, изпълнен с красиви, неоново-ярки цветове, много е вероятно да се окаже, че част от тях са извън Gamut-а (границата между възпроизводимите и невъзпроизводими цветове, за дадената комбинация принтер, мастило, резолюция, медия и т.н.)!
Тогава е ясно, че ще има компромис - някои цветове ще се заменят с най-близките до тях, които е възможно да се възпроизведат. Как точно ще стане това, зависи от прочутия Rendering Intent! Ако е Perceptual - ще бъде "компресирана" цялата картинка, така, че всички цветове да се "напъхат" в по-тясното цветово пространство, но така, че да се запазят взаимовръзките и съотношенията помежду им. Достоверността на конкретните цветове може леко да бъде компрометирана, но няма да получите дефекти от рода на черно петно там, където би трябвало да има черна коса. Ако обаче достоверността на цветовете е по-важна - избираме Relative Colorimetric! В този случай възпроизводимите цветове ще се отпечатат максимално вярно, а тези, които са извън Gamut-а, ще бъдет заменении с най-близките възможни. Проблемът е, че ако в дадена посока стоят няколко невъзпроизводими цвята, все по-далече от границите на Gamut-а, много вероятно е те всичките, ако са на една линия, да бъдат заместени не с различни, а с един и същ цвят, намиращ се на границата. Едва ли някой би искал това да се случи с онази нежна преливка от много тъмно сиво към черно или пък с така популярната "разработка в сенките"!
Та, конкретно на въпроса "Може ли Epson 7900 да печата файлове, които са с прикачен профил ProPhoto RGB?":
- може разбира се, както и с какъвто и да е друг прикачен профил - по лошо е когато Ви пристигне файл, без никакъв профил!
Защото, както знаете, Photoshop има навика да визуализира файлове без прикачен профил, като приема, че в този случай трябва да се използва профила, който е зададен по Default в Color Settings. Проблемът e, че Вие не знаете, каква е била тази настройка на Photoshop на компютъра на този, който е радактирал/генерирал въпросния файл (и съответно как неговият Photoshop е визуализирал) - ако например, въпросният човек е ползвал кракната инсталация, дошла от американски хакери, нищо чудно, настройките на програмата да се по-различни по Default от тези на локализираните за Европа версии.
Да си признаем, много от нас самите дори и не са обърнали внимание на настройките на техния собственоръчно инсталиран Photoshop.
ProPhoto RGB беше въведен, защото има една част от цветовете, които човешкото око и сензора на камерата Ви виждат, но AdobeRGB не може да покрие. Но после пък се оказа, че като ще се прави по-широко пространство, нека да е колкото се може широко, дори ако ще и да е излишно широко! Така че в ProPhoto RGB има много цветове, които са невъзпроизводими на който и да е принтер, дори и на шампиона Epson Stylus Pro 7900.
Ако обаче става дума просто за фотография, генерирана в това пространство, почти сигурно е, че няма никакъв проблем тя да бъде възпроизведена прецизно от принтера на накоя от медиите с голям Gamut.
Интересно ми е, обаче как ние ще разберем дали това е станало коректно, при положение, че единственото място, където сме виждали файла преди това е на нашия монитор и цялото ни очакване, как трябва да изглежда той се базира на възпроизведдането му от едно устройство, което в много от случаите дори не е хардуерно калибрирано и профилирано, а само "на око", а дори и това да е направено, почти сигурно е, че едва ли монитора е от онези скъпи играчи, които едва-едва се доближават до възпроизвеждане на 95% от AdobeRGB, но дори и те са все още далеч, далеч от възможностите на ProPhoto RGB.
Да не коментираме влиянието на околната следа в помещението, където е разположен монитора - виждал съм монитори EIZO, прецизно калибрирани и профилирани, след което разположени непосредствено пред прозореца, с чудесно, контражурно, непрекъснато променящо се естествено осветление за фон! Отличен инструмент за вземане на отговорни решения по отношение на цвета!
Интересен е фактът, че почти никъде не съм видял студио да разполага/ползва с източник за еталонна светлина. Нормално е да се позагуби "разработката в сенките" ако се разглежда разпечатката в сумрачно помещение, да не говорим пък ако се разглежда изобщо без осветление!
На следващата Epson Print Academy - повече по темата!
Георги Чакъров
www.FACTOR.BG
|
|