Автор: IDA
Дата: 13-10-09 18:43
Ако ми позволите, ще споделя и аз малко личен опит.
Със свръхшироките обективи (например Sigma 12-24 на Лайка формат) фокусирането си е живо предизвикателство и ако трябва и близките и далечните обекти, особено тези в ъглите на кадъра, да са идеално фокусирани, това не е никак тривиална задача. Ако в такива ситуации се ползва централна AF точка или се остави апаратът сам да си избира AF точки, резултатът в повечето случаи е незадоволителен. В такива случаи правя следното:
1) Избирам бленда в диапазон, където обективът все още дава пълната си рязкост, без да се забелязва омекотяване от дифракцията при 100% увеличение. За горната Sigma бленди 11 и 13 работят много добре, за други обективи, този диапазон може да е друг, така че го проверете чрез заснемане на тестов кадър с много дребен детайл при затворени бленди и вижте от каква стойност на блендата нагоре, започва да се усеща омекотяване;
2) Избирам странична AF точка, която съвпада с обект на достатъчно голямо разстояние от обектива, но не е нито много близко, нито на безкрайност.
3) Фокусирам с така избраната AF точка, снимам БЕЗ ПРЕКАДРИРАНЕ !!!, след което внимателно разглеждам рязкостта в ъглите на кадъра. Ако не ме удовлетворява или се получи така, че в единия от ъглите, кадърът е видимо по-замазан, отколкото в останалите 3, тогава избирам друга, странична AF точка (обикновено върху срещуположната страна на ромба) и повтарям снимката отново. След малко практика, се добива известен опит и почти безпогрешно се определя AF-точката, която ще даде най-добър резултат.
По така описания начин, в 90% от случаите на силно разхвърляни обекти в кадъра успявам да намеря AF точка, която да ми даде задоволителен резултат (видимо еднаква рязкост по цялата площ на кадъра). В особено тежки ситуации, (напр. обект на 50 см. в някой от ъглите на кадъра и планини в безкрайност или пък при някакъв екстремално крив ракурс), не ми остава нищо друго, освен да затворя блендата дори до 22 и да приема известно омекотяване или пък да търся друго, по-подходящо кадриране.
И още нещо ВАЖНО:
Екстремалните перспективни изкривявания при свръхшироките обективи водят до силно разтягане на обектите в ъглите на кадъра, а това създава впечатление за загуба на рязкост. Затова следва да се внимава, как се накланя обективът при заснемането на кадъра. Винаги се стремя да кадрирам така, че да свеждам перспективните изкривявания до минимум. В този случай получавам и максимално рязка картина по цялата площ на кадъра.
Гореописаната процедура може да изглежда малко сложна, но в действителност не е. Свиква се бързо, а усилието определено си струва, особено за по-претенциозните към качеството на пейзажната снимка.
Опитайте!
|
|