Автор: surg
Дата: 19-04-09 01:45
преди 10 г четох статия по повод навлизането на емейла в живота ни и как тои променя въпросният ни живот. Автора постави и един много интересен аспект. Даде за пример как е запазена цялата писмовна деиност на дядо му и прадяд му ( Англия), и как при срив си загубил целият масив с емейли за последните му 7 години, а те били десетки хиляди...
Следеики темата сега за филма, както и миналио теми, в мен възникна подобен въпрос....
дори само в нашият живот има период на филм и хартия що се отнася до образа като част от нашето битие, като документ, и период на цифровият образ....
интиресно ми е при сегашното развитие на нещата,комбинацията от сривове на машини, софтуер, наличие и не изполване на архивиращи технологии, колко от нашите снимки биха останали зад нас и биха били налични след 50 г а речем,
от как снимам дигитално, имам към 15000 снимки, нямам още загуба на голям брои....колко от тах са завършени, ценни, и смислени за да бъдат сериозно архивирани и останали за по нататък...?
дали да ги запазя изобщо след време? кои от тях?
продължавам да считам, че наи хубавата снимка , за жалост 10х15 Ч/б , от 1991, е когато снимах син ами и отижах на работа в един ужасен зимен ден. и тя си стои в албума, макар и в 1 брои....
или ще останем поколението зад което няма да има снимки, или поне не толкоз многозащото не се научихме да архивираме,или да снимаме стегнато....или и двете
вие как мислите
|
|