Автор: asahi
Дата: 25-04-12 23:15
Дали има теле под вола?
Като начало ще се опра на класиците, примерно доц. Петър Абаджиев: "За всяка фотографска задача си има подходящо оборудване." Дали приемането на задачата е характеристика на характера? Или професионализмът е? Трудно може да се изгради някаква корелация (връзка, отношение), но е благодатна тема за бираджийски разговор.
Ако говоря за себе си предварително знам как ще изглежда картинката през различните обективи (фокусни разстояния, зрителни ъгли). Това ми дава право на избор какво да извадя от торбата или по-глобално - дали да вдигна фотоапарата ако нямам подходящото стъкло. Дали това е черта на характера? По-скоро опит, рутина.
Ако говоря за някой друг? Начинаещият любител (в контекста на обективите) се захласва по ярките изразни качества - или изкривена перспектива, или боке, по-късно фин рисунък, а като напредне почва да ползва недостатъците - флеър, винетинг, крива фокусна равнина. Лесно се вижда кой на какъв етап е (от гледна точка на оптиката).
И тъй като не е само оптиката определящата за визията на произведението изведнъж характера на фотографчията става толкова завоалиран от гледна точка на изразните средства, че фокусното разстояние остава един от доста многото фактори, на които можем да базираме съжденията си.
И въпреки че не бях баш конкретен смятам, че Марин Й. не много трудно ще извлече есенцията от моите разсъждения.
|
|