Рекламирайте тук Затвори
Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.
Платени обяви
        
 Теми - forum: Клубен живот
 първа  назад  1     всички  напред  последна
 Размисли на задната тераса
Автор: BirdOfPray   
Дата:   13-06-09 17:00

Седя си преди малко на задната тераса на апартамента на нашите и си зяпам. Отидох да видя розовия цвят на един кактус, дето баща ми каза вчера вечерта, че е цъфнал и днес ще увехне... та се зазяпах и в поляната, която сега повече прилича на паркинг, 'щото е пълна с коли, но преди 25 години като малки играехме на нея с дървени мечове направени от коледни дръвчета (тогава им казвахме новогодишни елхи де) изхвърлени след нова година или се пускахме по голямата пътека минаваща диагонално през поляната с шейни (ако веднъж на 3-4 години се задържеше достатъчно сняг примерно) или лятото играехме по хълмчетата в южната и част на дупка (игра със стъклени топчета на които ние тук им викаме лимки). Откъснах си една все още зелена и възкисела джанка от дървото дето расте точно под терасата и отрупаните му клони му стигат точно пред мен, погледнах надолу по клоните и погледа ми се спря на терасата под нас та сетих за момчето дето едно време живееше там. Радо се казваше и като малки играехме пред блока... странен беше тоя Радо - все се биеше с другите деца и имаше разправии с родителите си, тогава не обръщахме внимание на това, само че той на 18 години прекъсна живота си - хвърли от висок етаж... А после се сетих и за Иво - първия ми приятел още от първи клас беше и постоянно си ходехме на гости - аз съм прекарал много, много дни у тях - играехме си с неговите играчки, защото майка му беше полякиня и имаше по различни моторчета и колички от другите деца... Иво в 3ти или 4ти клас влезе в болница и след няколко месеца се появи в училище с една голяма "дупка" на тила, където не растеше коса - от химиотерапията явно е била, някакъв тумор му бяха махнали с операция - не разбрах точно, защото бяхме малки... но беше ясно, че се е измъкнал на косъм от смъртта... след седми клас отидох в гимназия и после го виждах все по-рядко. По едно време като бяхме студенти в началото на деветдесетте се виждахме с него няколко пъти - учеше за икономист във ВИНСА обаче така и успя да завърши, защото и той нямаше късмет - спаси се от болестта като дете, но друго го застигна после и на 20 или 21 години майка му и баща му го погребаха... После се сетих за едно момче дето живееше на петия етаж в нашия вход над нас и беше по-големия брат на една моя съученичка, което не се върна от казармата и а също и за едно друго момче на име Юлиян дето живееше в съседния вход (и което някой хора тук познават като Mimic), който от 3 години също не е вече сред нас...

Изобщо не знам защо се сетих за тези момчета точно днес... и дали да ви пиша какви други мисли ми се навървиха още... или просто да ви пусна тези песни, които вървят по радиото сега докато ви пиша това:
Kiss - Forever / Queen - It's a kind of Magic / Uriah Heep - The Wizard
https://photo-forum.net/joro/emoticons/40.gifhttps://photo-forum.net/joro/emoticons/40.gifhttps://photo-forum.net/joro/emoticons/40.gif


Отговори на това съобщение
 Re: Размисли на задната тераса
Автор: тьма   
Дата:   13-06-09 17:11





Публикацията е редактирана (13-06-09 17:46)

Отговори на това съобщение
 Re: Размисли на задната тераса
Автор: snoopoff   
Дата:   13-06-09 17:21

takyv e jivota, vseki ot nas ima podobni prejivqvaniq.

Dobre e chovek da se seshta za tezi hora i sybitiq ot vreme na vreme... inache... godinite minavat, a s tqh i spomenite...

Отговори на това съобщение
 Re: Размисли на задната тераса
Автор: endlessdark   
Дата:   13-06-09 18:27

ПЪТЕКА

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Уморения ден догорява,
плаче вятърът — сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека.. .
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка — и ето го края! —
Извървяна е тя, извървяна.. .
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко. . . и всичко загубих —
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш — така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. —
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи!

Всеки огън гори — догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти — прецъфтява,
туй, което се ражда — умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!

. . . Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана. . .
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна. .

П.Пенев


Отговори на това съобщение
 Re: Размисли на задната тераса
Автор: alsash   
Дата:   13-06-09 18:37

рано ти е за такива размисли...

Отговори на това съобщение
 Re: Размисли на задната тераса
Автор: snoopoff   
Дата:   13-06-09 18:47

endlessdark - mn hubavo stihotvorenie... kolko blizko i poznato e.

Отговори на това съобщение
 Re: Размисли на задната тераса
Автор: endlessdark   
Дата:   13-06-09 19:05

Е да...незнам що но ми се стори тематично...за случая

Отговори на това съобщение
 Re: Размисли на задната тераса
Автор: BirdOfPray   
Дата:   13-06-09 22:54

alsash написа:

> рано ти е за такива размисли...

ТЕ мислите си идват сами - без да питат!

Отговори на това съобщение
 Re: Размисли на задната тераса
Автор: тьма   
Дата:   13-06-09 22:57





Публикацията е редактирана (13-06-09 23:32)

Отговори на това съобщение
 Re: Размисли на задната тераса
Автор: мара   
Дата:   13-06-09 23:07

пиле....изобщо не ми се мисли на тия теми. понякога обаче и аз го правя...и аз се сещам за много момчета и момичета, дето си останаха на някви невръстни години-кой без да иска, кой-със да иска...такива ми ти работи. и всичките бяха хубави хораhttps://photo-forum.net/joro/emoticons/40.gif


Отговори на това съобщение
 Re: Размисли на задната тераса
Автор: asahi   
Дата:   13-06-09 23:48

Изяж още една джанка и се сети за хубавите работи, случили се в махалата.

Отговори на това съобщение
 Re: Размисли на задната тераса
Автор: Vinsent   
Дата:   13-06-09 23:52

BirdOfPray, не знаех, че Мимик е живял до теб!

По някое време го подозирах, беше чудноват!

После си отиде и ми беше мъчно за отношението ми към него, макар че той не знаеше за това! [smilie2]

Не знам защо реших да му посветя посмъртно тази фотка

https://photo-forum.net/static/forum/2009-06/cjgq6913.JPG


Отговори на това съобщение
 Re: Размисли на задната тераса
Автор: ivan.draganov   
Дата:   14-06-09 00:03

Много може да мисли човек .................!

Отговори на това съобщение
 Re: Размисли на задната тераса
Автор: Vinsent   
Дата:   14-06-09 00:08

endlessdark написа:

> ПЪТЕКА
>
>
>
> Много мили неща аз разлюбих,
> дори погледа кротък на мама.
> Имах всичко. . . и всичко загубих —
> няма щастие, щастие няма!
>
> Сам да бъдеш — така по-добре е,
> нищо в нашите дни не е вечно!
> И най-милото ще отмилее,
> и най-близкото става далечно.
>
> Всяка клетва е само измама,
> всяка нежност крий удари груби. —
> Нека никога нищичко няма,
> за да няма какво да се губи!
>
> Всеки огън гори — догорява,
> никой извор во век не извира.
> Туй, което цъфти — прецъфтява,
> туй, което се ражда — умира.
>
> Всеки друм става тесен за двама,
> всяка радост е бременна с мъка.
> Нека никога срещи да няма,
> за да няма след тях и разлъка!
>
> . . . Догорелия ден над гората
> нека само кърви като рана. . .
> Нека тъжно звъни на житата
> светозарната сребърна пяна. .
>
> П.Пенев
>

Много е песимистично! [smilie2]


Отговори на това съобщение
 Re: Размисли на задната тераса
Автор: НАСОО   
Дата:   14-06-09 00:32

животът е несправедлив - към някой малко, към други много.. и покрай мен си отидоха доста хора, включително по-малкият ми брат, хора уникални посвоему, хора които в днешното ежедневие все по-рядко откриваеми.-(

Отговори на това съобщение
 първа  назад  1     всички  напред  последна

За да пишете мнения трябва да влезете с потребителското си име.
Влезте от тук »
Форум "Клубен Живот" е спрян за публикуване.