Автор: photoforce
Дата: 26-10-04 23:30
Александра,
Здравей. Когато тази вечер влязох и видях публикацията ти, веднага сядам да ти отговоря. Не те познавам, не зная нищичко за теб - а навярно, някой от съфорумци знаят. Аз наистина не съм запознат, затова искам да се знае, че отговарям на база прочетеното само и единствено вуъ тази статия. Не зная на колко години си, не зная от кога снимаш, дори не зная дали си жена. Нека всичко да е хипотетично. И нека, тогава, хипотетично, да ти призная някой истини.
Знаеш ли... разбирам те чудесно. Но, след малко ти сама ще разбереш, че пътят, по който тръгваш само ще те отклони от крайната ти цел. Ето защо - ти си осъзнала каква е целта ти и, колко труден е пътят до нея. Но сега, вместо да го извървиш, ти искаш да се обърнеш и да си отидеш.
Александра, аз самият влязох във този сайт със невероятна амбиция и желание, със топлина, с надежда, с мечтата, че тук ще има топли, чувствителни хора, интелигентни, с които да мога да обсъждам много теми, както фотографски, така и от живота, от чувствата, от любовта или взаимоотношенията ни, на фотографско и - не само - ниво. Но знаеш ли какво ? За около две седмици вече влизам по-ряко, седя по-малко, почти не пиша. Защото разбрах, че, ако пуснеш тема, съдържаща някаква дори много малка проява на хуманитарност или интелект, със сигурност само след няколко постинга, ще четеш неща от вида "бие рибата" , "гъне!", "абе ти си мноо тъп/а" и други безмислици, след което по-нататъшното обсъждане на темата ти ще премине във апсект заяждане и обсъждане кой колко пие и кой колко е прост и накрая ще свърши всичко. И така, до следващата тема, до следващият въпрос. Но, александра, онова, което прочетох, можа само да ме трогне и разчувства. Подчертавам отново, че не те познавам. Но изглежда Ти си от много много много малкото хора, каквито си мечтаех да намеря във тази страница. И, ако наистина се окаже така - каква загуба би било да си отидеш, да си отида, да си отидем - ние, всички, всички, които искаме да си говорим, да сме пряители, да споделяме, да имаме чувства и да не ги крием ? Кажи ми, защо, защо искаш да си отидеш, за да покажеш на онези, на които не им пука колко ти е тъжно и колко неразбрана се чувстваш - вместо да останеш и да покажеш на мен и другите, на които им Пука коя си - и да бъдем заедно ? Кажи ми. Остани. И, нека да се запознаем. Нека пишем. Нека мечтаем. А, който ни обижда - добре. Длъжни ли сме да четем ? За хора като теб мечтая. Остани!
|
|